— Девет. Три пъти по три. После ще помислим какво означава това. Мисля, че засега трябва да ги оставим тук. Не знам, може би трябва да се заредят.
Хойт не й обърна внимание, влезе в кръга и взе единия.
— Студен е.
— Добре. Страхотно! — Глена вече мислеше за Кийън и какво би могла да направи, за да му помогне. Грабна куфара с принадлежностите си. — Трябва да сляза, да видя какво мога да направя за него. Никой няма вина за случилото се, Хойт.
— Вече два пъти. Два пъти едва не го убих.
— Този път беше колкото твое, толкова и мое дело. Идваш ли с мен?
— Не.
Тя понечи да каже нещо, но поклати глава и забърза навън.
Вампирът лежеше неподвижен на широкото легло в разкошната спалня. Лицето му бе като на ангел. „Зъл ангел“, помисли си тя. Изпрати мъжете за топла вода и превръзки, но главно за да ги отпрати.
Сега бе насаме с вампира, който лежеше в леглото си, неподвижен като мъртвец.
Нямаше да усети удари на сърце, ако сложеше ръка на гърдите му. Ако доближеше стъкло до устните му то нямаше да се запоти. И нямаше да се появи отражение в огледало.
Беше прочела тези неща, както и други.
Все пак той бе спасил живот й. Тя му беше задължена.
Застана до леглото и използва малка магия, която бе научила, за да успокои изгорената му плът. Усети гадене, но го потисна. Никога не бе виждала толкова обгоряла плът. Кой би оживял с такива рани?
— Очите му изведнъж се отвориха, искрящо сини. Ръката му сграбчи китката й.
— Какво правиш?
— Пострадал си. — Ядоса се на себе си, когато гласът й затрепери, но страхът от него, особено докато бяха насаме, бе обсебващ. — Злополука. Чакам Глена. Ще ти помогнем. Лежи спокойно. — На лицето му се появи гримаса на болка и страхът и леко отслабна. — Спокойно. Мога да облекча паренето.
— Не би ли предпочела да горя в ада?
— Не знам. Но знам, че не искам да бъда тази, която ще те изпрати там. Нямаше да те застрелям снощи. Срамувам се, че те накарах да помислиш, че съм способна на това. Дължа ти живота си.
— Махни се — и сме квит.
— Глена идва. Болката не намаля ли?
Той само затвори очи и тялото му потръпна.
— Имам нужда от кръв.
— Не, няма да получиш моята, колкото и да съм ти благодарна.
Стори й се, че устните му съвсем леко трепнаха.
— Не твоята, въпреки че сигурно е вкусна. — Замълча, усетил нов пристъп на болка. — В онзи куфар в другия край на стаята. Черния, с лъскавата дръжка. Нужна ми е кръв за… просто ми е нужна.
Мойра се отдалечи от него, отвори куфара и потръпна от отвращение, когато видя прозрачните пликове, пълни с тъмночервена течност.
— Донеси ми я. Хвърли я, ако искаш, но ми е нужна веднага.
Побърза да му я занесе и не преставаше да го гледа, докато се надигаше и се опитваше да разкъса банката с обгорелите си ръце. Без да каже нищо, Мойра я взе, отвори я и разля част от съдържанието.
— Съжалявам.
Напрегна сили, подложи едната си ръка под главата му, а с другата поднесе банката към устните му.
Взираше се в нея, докато пиеше, и тя упорито продължаваше да го гледа в очите, без да мигне.
Когато пресуши банката, Мойра внимателно отпусна главата му обратно, преди да отиде до банята за кърпа. С нея изтри устата и ръцете му.
— Дребничка, но куражлийка, а?
Хапливата нотка в гласа му издаде, че започва да възвръща силите си.
— Ти нямаш избор. Не си виновен, че си това, което си. Аз също нямам избор. И също съм такава, каквато съм.
Отдръпна се назад, когато Глена забързано влезе в стаята.
Единадесета глава
— Искаш ли нещо за болката?
Глена намаза мехлем върху парче марля.
— Какво имаш?
— Това-онова. — Внимателно сложи марлята на гърдите му. — Съжалявам, Кийън. Трябваше да заключим вратата.
— Една заключена врата не би ме спряла, особено в собствената ми къща. По-добре следващия път сложете табела, нещо от рода на… Внимавай!
— Знам, извинявай, знам. След минута ще бъде по-добре. Табела? — продължи тя с тих, успокояващ глас, докато работеше. — Нещо като: Огнени магии. Пази се!
— Не би било излишно. — Кийън почувства паренето не само с кожата си, а дълбоко, до кости, сякаш в него пламна огън като онзи, който го бе изгорил отвън. — Какво правехте там вътре, по дяволите?
— Нещо по-голямо, отколкото и двамата очаквахме. Мойра, би ли намазала още едно парче? Кийън?
— Какво?
Глена се вгледа дълбоко в очите му, докато ръцете й се плъзгаха над най-голямата рана. Усети топлина, но не и облекчение.
— Няма да подейства, ако ти не позволиш — каза тя. — Трябва да ми се довериш и да се отпуснеш.