— Не знам, и това отново е липса на отговор. Съжалявам, искрено съжалявам за майка ти, Мойра. Но ти не си единствената, изпълнена с мъка и ярост. Не си единствената, която търси отговори и копнее да се върне към живота, който е познавала.
— Един ден ти ще се върнеш към своя. А аз никога не ще мога. — Рязко отвори вратата и побягна навън.
— Страхотно. Просто страхотно!
Глена закри лицето си с ръце.
В кулата Хойт сложи всеки от кръстовете върху парче бял плат. Бяха студени и въпреки че металът леко се бе замъглил, блясъкът им го заслепяваше.
Повдигна котела на Глена. Беше почернял. Едва ли можеше да се използва отново. Но и едва ли му бе писано. От свещите, в които тя бе издълбала символи, а той бе запалил, бяха останали само капки восък по пода. Трябваше да бъде почистен. Цялата стая се нуждаеше от пречистване, преди в нея да се правят други магии.
Кръгът стоеше, вдълбан в пода като тънка бяла ивица. Дъските и стените отвъд вратата все още бяха изцапани с кръвта на брат му.
„Жертва“, помисли си той. Силата винаги изискваше жертви. Свещникът на майка му и пръстенът на бабата на Глена не се бяха оказали достатъчни.
Светлината бе засияла, силна и ярка като неудържим пожар. Но не бе изгорила кожата му. Протегна ръка и я огледа. Нямаше нито следа. Все още трепереше, но бе непокътната.
Светлината го бе изпълнила и завладяла. Беше го свързала с Глена така съвършено, че почти се бяха превърнали в една личност, в една сила.
Тази сила бе фантастична и опияняваща.
И бе връхлетяла брат му като гнева на боговете. Поразявайки другата му половина, беше накарала магьосника да полети със светкавицата.
Сега чувстваше в себе си празнота. Онази част от силата му, която бе останала в него, тежеше като олово, а чувството за вина правеше бремето още по-непосилно.
Не можеше да стори нищо друго, освен да възстанови реда в стаята. Зае се с това и то донякъде му донесе успокоение. Когато Кинг се втурна при него, застина и се подготви да понесе очаквания удар право в лицето.
Беше като нападение на разярен овен, което го тласна с гръб към стената и го повали на пода.
— Стани! Стани, копеле!
Хойт изплю кръв. Погледът му бе премрежен и за миг зърна няколко чернокожи великани да стоят срещу него с вдигнати огромни юмруци. Подпирайки се на стената, едва успя да се изправи.
Разяреният овен отново нападна. Този път го видя през червеникава мъгла, а после настъпи черен мрак, който бавно избледня до сиво. Гласът на Кинг отекна металически в ушите му, но напрегна сили да изпълни командата му отново да стане.
Сред сивотата внезапно нахлу поток от цветове и топлина, която разсея сковаващата като лед болка.
Глена се втурна в кулата. Не се опита да избута Кинг, а енергично стовари лакът в слабините му. След това почти светкавично застана пред Хойт като щит.
— Престани! Остави го. Тъпо копеле. Хойт, лицето ти!
— Махни се! — с мъка промълви той и стомахът му се разбунтува, когато отново понечи да се изправи.
— Хайде, давай, нанеси един удар! — Кинг разпери ръце и вирна брадичка. — Ще ти позволя дори два, проклет кучи сине! Ти не даде на Кийън никакъв шанс.
— Напълно е превъртял. Остави ме! — Хойт блъсна Глена. — Давай! — каза той на Кинг. — Довърши започнатото!
Въпреки че юмруците му останаха свити, Кинг леко ги сниши. Мъжът срещу него едва стоеше на крака, с разкървавени уста и нос. Едното му око бе притворено от оток. А той се готвеше да го удари отново.
— Глупав ли е или просто е луд?
— Нито едното от двете! — сопна се Глена. — Мисли, че е убил брат си и се оставя да го пребиеш до смърт, защото се самообвинява толкова, колкото ти го обвиняваш. И двамата се лъжете. Кийън не е мъртъв, Хойт, ще се оправи. Почива си, това е. Просто си почива.
— Не е мъртъв?
— Не си успял да го очистиш — и няма да получиш друга възможност.
— О, за бога! — Глена се завъртя към Кинг. — Никой не се е опитал да убие никого.
— Стой настрана, Червенокоске! — Кинг размаха палец. — Не искам да те нараня.
— Защо? Щом той е виновен, аз съм също толкова виновна. Работехме заедно. Бяхме заети е това, за което сме дошли, по дявалите! Кийън дойде в неподходящ момент, беше просто трагична случайност. Ако Хойт можеше да го нарани съзнателно и би го направил, нима мислиш, че ти щеше да стоиш тук — жив и здрав? Щеше да те насече с мисълта си. И аз щях да му помогна.
Кинг присви разноцветните си очи и стисна устни. Но задържа юмруци до тялото си.