— Целта е да се преборим с тях — прекъсна го Ларкин. — Да ги победим и да ги избием. Да ги изтребим до крак.
— Защо?
— Защото са демони.
— Той — също.
Хойт сложи ръка на облегалката зад Кийън.
— Но се бие на наша страна. Не е заплаха за Галия.
— Галия. Ти мислиш за Галия, а ти — обърна се той към Мойра — за майка си. Кинг е тук с нас, защото следва Кийън, и аз също, по свой начин Кийън, ти защо си тук?
— Защото не следвам никого. Нито нея, нито вас.
— А ти защо си тук, Глена?
— Тук съм, защото ако не се боря, ако не опитам, всичко, което имаме, всичко, което сме, всичко, което познаваме и обичаме, може да загине. Моята същност ме принуждава да го направя. Чувствам се длъжна. И на първо място — тук съм, защото доброто се нуждае от армия срещу злато.
„Да, всички трябва да се засрамим пред тази жена“, помисли си Хойт.
— Отговорът. Единственият верен отговор. Единствено тя го даде. Световете имат нужда от нас. Това е по-важно от чест и отмъщение, лоялност и гордост. Нужни сме. Можем ли да се обединим и да постигнем тази победа заедно? Не разполагаме с хиляда години време и хиляди бойци зад гърба си. Само шестима сме — основоположниците. Не можем вечно да страним едни от други. — Отдалечи се от фотьойла на Кийън и посегна към джоба си. — Глена предложи да изработим символ за закрила, щит и знак на общата цел. Тази обща цел доведе до магия, по-силна от всичко, което познавам. Толкова силна, че не можах да я овладея. — Хвърли поглед към Кийън. — Вярвам, че те ще ни помагат да се защитаваме, ако помним, че щитът се нуждае от меч, че и двете трябва да бъдат използвани в името на една цел.
Извади кръстовете и среброто заблестя на светлината. Приближи се към Кинг и му подаде един.
— Ще го носиш ли?
Кинг остави питието си и прие кръста и верижката. Не откъсна очи от лицето на Хойт, докато го слагаше на врата си.
— Малко лед ще ти помогне за отока.
— Малко няма да ми свърши работа. А ти?
Подаде следващия кръст на Мойра.
— Ще се постарая да го заслужа. — Гузно погледна към Глена — Тази вечер доста се изложих.
— Както всеки от нас — успокои я Хойт. — Ларкин?
— Не само заради Галия — каза той, когато взе кръста. — Вече не.
— И за теб. — Хойт понечи да подаде кръста на Глена, но се приближи и сам го сложи на врата й. — Мисля, че засрами всички ни.
— Ще се постарая да не ми стане навик. Ето. — Взе последния кръст и го окачи на врата му. После съвсем леко докосна с устни пострадалата му скула.
Най-сетне Хойт се върна при Кийън.
— Ако се каниш да ме попиташ дали ще нося едно от тези неща, не си прави труда.
— Знам, че не можеш. Знам, че си различен и все пак те моля да останеш с нас, в името на целта. — Подаде му медальон с формата на пентаграма, почти като този на Глена. — Камъкът в средата е яспис, също като тези на кръстовете ни. Все още не мога да ти осигуря защита. За това ти предлагам символ. Ще го приемеш…
Кийън безмълвно протегна ръка. Когато Хойт сложи медальона с верижката в шепата му, за миг я задържа, сякаш за да прецени тежестта.
— С метал и скъпоценни камъни не се създава армия.
— Могат да служат като оръжия.
— Наистина. — Кийън провря глава през верижката. — Е, след като церемонията приключи, ще се заловим ли най-сетне за работа?
Дванадесета глава
Търсейки кътче, където да се отдаде на уединение и занимания, Глена се настани на масата в кухнята с чаша вино и извади бележник и молив.
„Час тишина“, помисли си тя. Щеше да се успокои, да състави няколко списъка. После може би щеше да поспи.
Чу нечии стъпки и рязко изправи гръб. Толкова голяма къща, а човек не можеше да остане насаме!
Но Кинг влезе и застана с ръце в джобовете, пристъпвайки от крак на крак.
— Е? — бе единственото, което можа да каже тя.
— А, съжалявам, че разкривих физиономията на Хойт.
— Неговата физиономия. На него дължиш извинение.
— Знам как стоят нещата. Просто исках да ги доизясня с теб.
Когато Глена остана мълчалива, той се почеса по главата през гъстите си кичури. После изведнъж потръпна — ако мъж с ръст два метра и тегло сто и тридесет килограма изобщо можеше да потръпне.
— Слушай, изтичах нагоре по стълбите, онази светлина беше ослепителна, а той лежеше, обгорен и целият в кръв. Не съм срещал друг магьосник — продължи Кинг след още няколко мига мълчание. — Познавам Хойт едва от седмица, а с Кийън се познаваме от… много дълго време и съм му дълбоко задължен за всичко.
— Затова когато го видя да лежи окървавен, естествено предположи, че брат му се е опитал да го убие.
— Да. Хрумна ми, че навярно и ти си замесена, но не можех дати посегна.