Събуди се до огъня, увит в одеялото. Но видя, че не е било сън. Кръвта, която засъхваше на дланта му, и сребърните кръстове в скута му бяха истински.
Все още не се бе зазорило, но той опакова книги и еликсири, овесени питки и мед. И скъпоценните кръстове. Оседла коня си и за по-сигурно създаде нов защитен кръг около къщата си.
Обеща си да се върне тук. Щеше да намери брат си и този път — да го спаси. На каквато и да е цена.
Докато слънцето изпращаше първите си лъчи, пое по дългия път към Ан Клар и бащиния си дом.
Втора глава
Пое на север по разкаяните от бурята пътища. Ужасът и чудесата от изминатата нощ се надпреварваха в съзнанието му, докато яздеше приведен, за да щади пострадалите си ребра.
Закле се, че ако му е писано да живее още дълго, ще посвети повече внимание на лечителските си способности.
Прекоси ливади, в които под нежните утринни лъчи работеха хора и пасеше добитък. Мина покрай езера, ярки като отразената в тях лятна синева. И през гори, в които отекваше грохот на водопади, а обвитите в мъх усойни кътчета бяха обитавани от приказни създания. Тук всички познаваха Хойт Магьосника и му сваляха шапка, когато минава. Но той не спря, въпреки гостоприемните покани да се отбие в някоя от скромните къщички и колиби. Не потърси подслон и в големите замъци или утеха в разговори с монаси в техните манастирски обители.
В това пътуване той бе сам. Но преди да изпълни повелята на боговете, първо щеше да навести семейството си. Щеше да им даде всичко, което бе по силите му, а после да се раздели с тях, за да се залови с онова, за което бе призван.
Докато преодоляваше разстоянието, с мъка изправяше гръб пред всяко село или укрепление. Длъжен бе да защити достойнството си, макар че това му струваше неимоверни усилия и болка. Ето че бе принуден да си отдъхва край река, чиито непокорни бързеи подскачаха по камъните.
Някога обичаше това пътуване от горската къща до дома, през ливади и хълмове, или покрай морето. Сам или заедно с брат си, яздеше по познатите пътища и горски пътеки и лъчите на същото това слънце галеха лицето му. Това бе мястото, на което спираше, за да хапне и да даде почивка на коня си.
Но сега слънцето изгаряше очите му, а уханието на земя и трева не достигаше до притъпените сетива.
По кожата му се стичаше пот от треската, скулите му изпъкваха, когато стискаше зъби, за да понесе нестихващата болка.
Макар и да нямаше апетит, хапна парче овесена питка и пийна още от отварата, която бе приготвил. Въпреки билките и почивката, болката в ребрата си оставаше остра като от развален зъб.
Как би могъл да участва в битка? Ако трябваше да извади меч сега, за да спаси живота си, би паднал мъртъв, с празни ръце.
„Вампир“, помисли си той. Чудна дума, екзотична и донейде зловеща. Когато имаше време и сили, щеше да седне и опише това, което знае. Далеч не бе убеден, че е избраникът, който ще спаси този или който и да е друг свят от нашествието на демоните, но винаги е полезно да придобиеш познание.
Затвори очи за миг в опит да овладее пулсиращата болка в слепоочията си. „Вещица“, бе казала богинята. Не обичаше да си има работа с вещици. Вечно забъркваха странни отвари в своите котлета и нареждаха заклинания.
След това — учен. Поне с науките си би могъл да бъде полезен.
Дали воинът бе Кийън? В това бе надеждата му. Кийън отново да размаха меч и щит в битка заедно с него. Почти би повярвал, че може да успее, ако брат му е до него.
Дареният с много образи. Странно. Навярно фея, макар че само боговете знаеха колко може да се разчита на тези същества. Това ли трябваше да бъдат предводителите в битката за съдбата на световете?
Загледа се в ръката, която бе превързал сутринта.
— По-добре да беше сън. Уморен и отегчен съм, а и не ставам за воин.
Върни се назад. Гласът бе съскащ шепот. Хойт скочи на крака и посегна към камата си.
Нищо не помръдваше в гората, освен черните криле на един гарван, кацнал на сянка върху скалата край реката.
Върни се при книгите и отварите си, магьоснико Хойт. Нима си въобразяваш, че можеш да победиш кралицата на демоните? Върни се и живей жалкия си живот — и тя ще те пощади. Продължиш ли, ще пирува с твоята плът и кръв.
— Да не би да се бои сама да ми го каже? Има право. Ще я преследвам и в този живот, и в отвъдния, ако се наложи. Ще отмъстя за брат си. А в битката, която предстои, ще изтръгна сърцето й и ще го изгоря.