Завъртя глава върху възглавницата и видя силуета му, очертан от сребристата светлина, която се процеждаше през прозореца откъм билковата му градина. „Бди над мен нощем — помисли си тя. — Над всички нас“. Каквото и бреме да носеше всеки от тях, неговото бе най-тежко. И въпреки това бе дошъл да я пази от мрака.
— Хойт.
Надигна се в леглото, когато той се обърна, и протегна ръце към него.
— Не исках да те будя. — Хойт се приближи и хвана ръцете й, взирайки се в лицето й на слабата светлина. — Много ли те боли?
— Не. Болките намаляха, поне засега. Благодарна съм и на теб, и на Мойра.
Трябва да благодариш себе си толкова, колкото и на нас. И на съня.
— Остани тук, моля те. Кийън?
— Не знам. — Хойт тревожно хвърли поглед към вратата. — Затворил се е в стаята си с онази бутилка уиски. — Без да откъсва очи от нея, приглади косите й назад и я накара да се обърне към него, за да огледа синините й по внимателно. — Тази вечер всички правим каквото е по силите ни, за да облекчим болките ти.
— Тя не би го пуснала за нищо на света. Каквото и да бяхме сторили.
— Така е. — Той седна на ръба на леглото. — Навярно дълбоко в себе си Кийън е знаел това, но трябваше да опита. Не можехме да се върнем, без да опитаме.
„Като се престориш на заложник“, помисли си тя, когато си спомни сцената, която бяха видели на скалите.
— Вече всички знаем, че с нея не могат да се водят преговори — продължи той. — Достатъчно силна ли си да чуеш това, което ще ти кажа? Загубихме един от нас. Единия от шестимата, които ни бе казано, че са нужни за голямата битка, за спечелването на войната. Не знам какво означава това.
— Нашият воин. Може би ние трябва да станем воини. По-добри. Тази нощ убих няколко от тях, Хойт. По-скоро късмет, отколкото точност, но унищожих същества, които някога са били хора. Готова съм да го сторя отново. Но по-умело. Веки ден все по-умело. Тя взе един от нас и мисли, че така ще ни направи по-слаби и страхливи. Заблуждава се. Ще и покажем, че се заблуждава.
— Аз трябва да бъда водачът в тази битка. Ти притежаваш голяма сила и магически способности. Ще работиш в кулата върху оръжия и заклинания за закрила. Защитен кръг за…
— О, почакай! — Глена протегна ръка — Правилно ли разбирам? Искаш да стоя затворена в кулата — като Рапунцел8?
— Не съм чувал за такъв човек.
— Безпомощна жена, чакала цяла вечност да бъде избавена. Ще работя върху магическите техники по-дълго и упорито. И ще тренирам дълго и упорито. Но няма да стоя в кулата ден и нощ с котела и кристалите си и да съчинявам заклинания, докато вие се биете.
— Днес за пръв път участва в битка и едва не загина.
— Започнах да гледам с повече страхопочитание на онова, срещу което сме изправени. Бях призована за тази битка, също както всеки от останалите. Няма да се крия.
— Да използваш способностите си не означава да се криеш. Аз бях избран да оглавя тази армия, така че…
— Да ти сложим пагони и да те наричаме полковник.
— Защо си толкова ядосана?
— Не желая да ме закриляш. Искам да ме цениш.
— Да те ценя? — Той скочи на крака и червената светлина на огъня огря лицето му. — Не мога да опиша колко те ценя. Вече загубих твърде много. Видях как брат ми, с когото сме делили една утроба, се превръща в звяр. Застанах до гробовете на всички свои близки. Не искам да те видя, съсечена от онези същества — теб, единствената светлина в живота ми сред целия този мрак. Няма отново да изложа живота ти на риск. Няма да застана и до твоя гроб.
— А аз мога да те оставя да рискуваш своя живот? Мога да понеса да застана до гроба ти?
— Аз съм мъж.
Каза го така просто, както възрастен казва на дете, че небето е синьо, и Глена остана безмълвна няколко секунди. После отново отпусна глава на възглавницата.
— Единствената причина да не съчиня заклинание, с което да те превърна в ревящо магаре точно в този миг, е фактът, че си отраснал в непросветена епоха.
— Аз… непросветен?
— Ще ти кажа нещо за своето време, Мерлин. Жените и мъжете са равни. Ние работим, участваме в битки, гласуваме и най-важното — сами вземаме важните решения в живота си. Тук мъжете не са господари.
— Не съм чувал за свят, в който мъжете да са господари — промърмори той. — Става дума за физическа сила, Глена. Не сте равни с нас. Колкото и проницателен ум да имате, на каквото и лукавство да сте способни, телата ви са по-крехки. Създадени са, за да раждат деца.
— Последното е противоречие. Ако мъжете трябваше да раждат, светът отдавна да е свършил и без помощта на банда вампири, търсещи слава. Нека изтъкна един малък факт. Съществото, отговорно за цялата тази бъркотия е жена.