— Имам го предвид.
— Е, тогава просто забрави! Онази, която ни събра също е жена, така че сме мнозинство. Мога да изтъкна още факти, но от този глупав разговор ме заболя главата.
— Трябва да си почиваш. Ще поговорим отново утре.
„Моята единствена светлина“, помисли си той. Понякога се превръщаше в лъч, който изгаряше очите му.
— Ти си своенравна и вбесяваща жена.
— Да. — Този път се усмихна и отново протегна ръце. — Ще поседиш тук, нали? Тревожиш се за мен. Разбирам това и го оценявам.
— Направи го заради мен. — Хойт вдигна ръцете й към устните си. — Умът ми ще бъде по-спокоен. Ще бъда по-добър лидер.
— О, звучи добре. — Глена леко отдръпна ръцете си и го смушка в ребрата. — Много добре. Не само жените са способни на лукавство.
— Не е лукавство, говоря самата истина.
— Поискай нещо друго и ще се постарая да ти го дам. Но не и това Хойт. Аз също се тревожа за теб. За всички ни. Задавам си въпроси какво можем да направим, докъде стигат способностите ни. И защо във всички светове, в цялата вселена ние сме избраниците, тези, които трябва да го направят. И защо трябваше да загубим един от нас, един прекрасен, извънредно добър човек.
— Ако загубя теб… Глена, чувствам празнота в себе си дори само при мисълта за това.
Тя знаеше, че понякога жената трябва да бъде по-силна.
— Има толкова много светове, толкова различни. Не вярвам, че някога мога да те загубя или ти — мен. Това, което имаме сега, е повече, отколкото съм имала, когато и да било преди. Мисля, че то ни прави по-добри. Може би е една от причините да сме тук. Да се намерим. — Наведе се към него и въздъхна, когато ръцете му я обгърнаха. — Остани при мен. Легни до мен. Люби ме.
— Трябва да се излекуваш.
— Да. — Притегли го към себе си и докосна устните му със своите. — Трябва.
Надяваше се това, което иска от него, да е нежност. Копнееше да й я даде, магията й.
— Спокойно. — Обсипа лицето й с целувки. — Тихо.
Устните му обходиха лицето и шията й, топли и успокояващи. Повдигна тънката й нощница и продължи по гърдите й, по синините на ребрата й. Внимателно и ласкаво.
Нежни като птичи пух, тези устни и върховете на пръстите му отпускаха ума и тялото й и разпалваха огън в тях.
Когато очите им се срещнаха, той узна повече, отколкото си бе представял, че може да узнае. Държеше в ръцете си нещо по-ценно от всичко, което някога бе притежавал. Издигна я върху възглавница от въздух и сребриста светлина, създавайки вълшебно легло. Всички свещи в стаята оживяха със звук, подобен на въздишка, и светлината, която заструи от тях, бе като разтопено злато.
— Красиво е. — Тя хвана ръцете му, докато се носеха във въздуха, и затвори очи, завладяна от опияняваща радост. — Наистина е красиво.
— Бих ти дал всичко, което имам, и не би било достатъчно.
— Грешиш. Вече ми даваш всичко.
Повече от наслада, повече от страст. Дали той знаеше какво я кара да изпитва, когато я докосва така? Нищо, с което може би щяха да се сблъскат — нито ужасът, нито болката, смъртта или вечните мъки, бяха в състояние да го заличат. Светлината в нея бе като морски фар и никога нямаше отново да настъпи мрак.
Това бе животът в най-голямата му сладост и щедрост. Неговият вкус бе като балсам за душата й, докато ласките му събуждаха в тялото й желание. Над тях заваляха снежнобели венчелистчета от рози — като нежен дъжд.
Тя се усмихна, когато усети проникването му. Движеха се плавно в един ритъм. Светлина и въздух, ухания и усещания заобикаляха издигащите се слети тела и сърца.
Още веднъж пръстите им се преплетоха. Още веднъж устните им се срещнаха. Докато се носеха заедно любовта изпели и двамата.
В кухнята Мойра озадачено оглеждаше една консервена кутия със супа. Никой не бе вечерял и тя бе решила да стопли нещо, в случай че Глена се събуди. Беше се справила с чая, но не и бяха показали как да се пребори с това.
Само бе гледала как Кинг отваря подобен цилиндър с малка машинка, която издаваше ужасен звук. След три безуспешни опита с нея вече сериозно се замисляше дали да не извади меча си, за да разсече цилиндъра. Владееше малка готварска магия, но способностите й бяха твърде скромни. Огледа се, за да се увери, че е сама, съсредоточи се и визуализира отварянето на кутията. Тя леко затрепери върху плота, но упорито остана цяла.
— Е, добре, ще опитам още веднъж.
Наведе се и огледа отварачката, окачена под шкафа. С подходящи инструменти можеше да я разглоби и да види как действа. Обичаше да разглобява. Но първото, което щеше да направи, ако имаше подходящ инструмент, бе да отвори проклетия цилиндър.
Изправи гръб, тръсна коси назад и раздвижи рамене. Мърморейки под носа си, направи нов опит. Този път, когато машинката се задейства, кутията се завъртя. Мойра радостно плесна с ръце и се наведе по-ниско, за да види как работи.