„Много хитро“, помисли си тя. Тук бе пълно с хитро измислени неща. Запита се дали някога ще и позволят да управлява микробуса. Кинг бе обещал да я научи.
Устните й трепнаха при мисълта за него и тя силно ги стисна. Отправи молитва смъртта му да не е била бавна и мъчителна. На сутринта щеше да сложи камък за него в гробището, което бяха видели с Ларкин при разходката.
Когато се завърнеше в Галия, щеше да издигне паметник и да поръча на придворните музиканти да напишат песен за него.
Изсипа съдържанието на кутията в тенджера, сложи я на котлона и го включи, както й бе показала Глена.
Трябваше да се хранят. Мъката и гладът ги правеха слаби, а слабостта би ги превърнала в лесна плячка. „Хляб“, реши тя. Трябваше да сложи хляб на масата. Щеше да бъде скромна, но засищаща вечеря.
Обърна се към килера и залитна назад, когато видя Кийън на прага. Стоеше, облегнат на рамката на вратата, и бутилката висеше от ръката му, почти празна.
— Среднощна закуска? — усмихна се той и белите му зъби заблестяха. — И аз си падам по това.
— Никой не е ял. Помислих си, че трябва да хапнем.
— Все мислиш, а, малка кралице? Умът ти не знае почивка.
Очевидно бе, че е пиян. От прекалено многото уиски очите му бяха замъглени, а говорът — провлачен. Но зад това прозираше болка.
— Трябва да седнеш. Преди да си се проснал на пода.
— Благодаря за любезната покана, отправена в собствената ми къща. Всъщност слязох само за още една бутилка. — Разклати онази, която държеше. — Изглежда, някой е пресушил тази.
— Наливай се до пълно оглупяване, щом така искаш. Но не е зле и да хапнеш нещо. Знам, че ядеш, виждала съм те. Постарах се да приготвя вечеря.
Кийън хвърли поглед към плота и се усмихна пренебрежително.
— Отворила си консерва.
— Съжалявам, но нямах време да заколя добре угоено теле. Ще трябва да се задоволиш с това.
Мойра отново се залови със супата, но застина, когато усети как той се приближи зад нея. Пръстите му се плъзнаха по шията й, леки като допир на коприна.
— Преди време бих казал, че си доста апетитна.
„Пиян, гневен и съкрушен от скръб“, помисли си тя. Комбинацията го правеше опасен. Ако издадеше страха си, щеше още повече да го раздразни.
— Пречиш ми.
— Не мисля.
— Нямам време за пиянски изпълнения. Ако ти не се нуждаеш от храна, Глена трябва да хапне, за да възстанови силите си.
— Бих казал, че вече се чувства достатъчно силна. — Гласът му издаде огорчение, когато вдигна поглед нагоре. — Не видя ли ярките светлини преди малко?
— Видях ги. Не разбирам какво общо имат с Глена.
— Двамата с брат ми се чукат. Секс — каза той, доловил недоумението й. — Малко горещ секс за завършек на вечерта. О, тя се изчервява! — Засмя се и се приближи още повече. — Хубава руменина от кръв, нахлула под кожата. Неустоимо лакомство.
— Престани!
— Изпитвах удоволствие, когато треперят, както ти сега. Това прави кръвта по-гореща и тръпката — още по-вълнуваща. Почти бях забравил какво е.
— Вониш на уиски. Това вече е достатъчно топло. Седни и ще ти сипя една купа.
— Не искам от шибаната супа. Не бих имал нищо против малко горещ секс, но съм твърде пиян, за да се представя добре. Затова просто ще взема бутилката и ще продължа.
— Кийън! Кийън, хората търсят близост един с друг за утеха, когато са загубили близък. Това не е неуважение, а потребност.
— Не ми изнасяй лекции на тема секс. Знам повече, отколкото можеш да си представиш. За насладата от него, болката и смисъла.
— Някои посягат към алкохола, но не е здравословно.
— Знам какво означаваше Кинг за теб.
— Не знаеш.
— Разговаряше с мен повече, отколкото с другите, защото съм добър слушател. Разказа ми как си го открил преди много години, какво си направил за него.
— Просто убивах скуката.
— Престани! — В гласа й се прокрадна заповеднически тон, който сякаш бе генетично заложен в кръвта й. — В момента проявяваш неуважение към човек, който беше мой приятел. А за теб беше като син. Приятел и брат. Всичко това. Искам утре да поставя паметен знак за него. Мога да почакам до залез, докато и ти можеш да излезеш и…
— Какво ме интересува някакъв си паметник! — промърмори той и излезе.
Контузиите й пречеха да тренира, но не и да работи. През следващите два дни Глена приготвяше храна, пазаруваше и правеше проучвания за магиите си.
Снимаше.
„Не само за да се намирам на работа“, казваше си тя. Подбудите й бяха практически и организационни. А снимките бяха начин за документиране и запазване на спомени.