— Не знам. — Кинг се просна на пода, със затворени очи. — Не се ударих в скалите. Помислих, че ще се удавя, но… изплувах и излязох от водата, полумъртъв. Загубил съм съзнание, не знам за колко време. По цял ден вървях. Нощем се криех. Те излизат нощем.
— Нека видя какво мога да направя за него — настоя тя.
— Затвори вратата! — каза Кийън.
— Всички ли са живи? Всички ли… жаден съм.
— Да, знам. — Кийън сграбчи ръката му и го погледна очите. — Знам.
— Ще започнем с това. — Глена смеси нещо набързо в чаша. — Кийън, повикай другите. Хойт и Мойра биха могли да ми помогнат. Трябва да сложим Кинг на легло, да го настаним удобно.
Наведе се над него, докато говореше, и кръстът на врата й проблесна срещу лицето му. Кинг просъска като змия, оголи зъби и се сгърчи.
За неин ужас, в следващия миг той скочи на крака. Широко усмихнат.
— Никога не си ми казвал какво е чувството — обърна се Кинг към Кийън.
— Думите бледнеят. Трябва да бъде изживяно.
— Не. — Глена само поклати глава. — О, господи, не!
— Можеше да ми разкриеш това много отдавна, но се радвам, че не го направи. Радвам се, че станах като теб сега, в разцвета на силите си. — Кинг заобиколи масата, докато говореше, далеч от външната врата. — Първо ме измъчваха. Лилит… тя владее забележителни начини за причиняване на болка. Знаеш, че нямате шанс срещу нея.
— Съжалявам — прошепна Глена. — Толкова съжалявам.
— Няма за какво. Тя каза, че си моя. Мога да се нахраня с теб или да те превърна във вампир. Аз решавам.
— Не искаш да ме нараниш, Кинг.
— О, напротив, иска — нехайно каза Кийън. — Иска да се мъчиш — почти толкова, колкото иска да изсмуче кръвта ти. Така е устроен. Беше ли ти дарила вечен живот, преди да те хвърлят от скалата?
— Не. Бях тежко ранен. Не можех да стоя на краката си. Бяха ме вързали с въже, когато ме хвърлиха. Ако оцелеех, тя щеше да ме направи безсмъртен. Оцелях. Ще те върне при себе си — каза той на Кийън.
— Да, знам, че ще го направи.
Глена поглеждаше ту единия, ту другия. Осъзна, че е в капан между двамата. Едва сега прозря, че Кийън е знаел какво създание пуска в къщата си, преди да го издърпа.
— Не го прави! Как можеш? Как можеш да причиниш това на брат си?
— Не мога да го имам — каза Кинг на Кийън. — Нито пък ти. Тя иска Хойт за себе си. Иска да изпие кръвта на магьосника. Тази кръв ще я направи още по-силна. Тогава ние ще властваме над всички светове, които съществуват.
Мечът бе твърде далеч, а колът вече не бе в ръката й. Нямаше нищо.
— Трябва да отведем Хойт и другата женска живи при нея. Тя и момчето са наши, ако ги искаме.
— Отдавна не съм вкусвал човешка кръв. — Кийън протегна ръка и прокара пръст по тила й. — Мисля, че тази ще бъде сладка.
Кинг облиза устни.
— Можем да си я поделим.
— Да, защо не? — Здраво сграбчи Глена и когато тя започна да се съпротивлява и затаи дъх, той се засмя. — О, да, викай за помощ. Повикай другите, за да не си правим труда да се качваме горе.
— Ще гниете в ада. Съжалявам за случилото се с теб — каза тя, докато Кинг се приближаваше към нея. — Съжалявам за ролята, която изиграх в него. Но няма да ти бъде лесно.
Използва Кийън като опора, вдигна крака и нанесе ритник. Накара го да залитне и да напрани няколко крачки назад, но той само се изсмя и отново се устреми към нея.
— В пещерите ги пускат да бягат, за да ги преследваме. Харесва ми, когато бягат. Когато пищят.
— Аз няма да пищя.
Удари с лакти и отново го ритна.
Чу забързани стъпки и си помисли само: „Не!“ Затова все пак се разпищя и продължи да нанася удари и ритници.
— Кръстът. Не мога да се справя със скапания кръст. Повали я — настоя Кинг. — Свали го от шията й. Гладен съм?
— Аз ще успея — каза Кийън. Хвърли Глена встрани и в този миг другите се втурнаха в стаята.
Гледайки Кинг в очите, той заби кола, който бе държал зад гърба си, в сърцето на своя приятел.
— Това е единственото, което мога да сторя за теб — промълви Кийън и хвърли кола.
— Кинг. Не! Кинг. — Мойра коленичи до пепелта. Докосна я и заговори с треперещ от напиращите сълзи глас: — Нека онова, което бе той, душата и сърцето му отново бъдат добре дошли в този свят! Демонът, който ни го отне, е мъртъв. Нека види светлината и намери пътя дотук!
— Не можеш да възкресиш човек от купчина пепел.
Тя вдигна поглед към Кийън.
— Не, но мога да освободя душата му, за да може да се прероди. Ти не уби приятеля си, Кийън!
— Не. Лилит го погуби.
— Помислих…
Глена все още трепереше, когато Хойт й помогна да се изправи.
— Знам какво си помисли. Нищо чудно.