Зад гърба й Ерлен я извика по име. Не го беше чула да се приближава. Кристин бръкна в леденостудената вода и извади няколко ведра за мляко, спуснати с камъни на дъното, за да ги изплакне реката, изправи се и заедно с мъжа си пое към хижата, понесла товара в ръце. Двамата крачеха мълчаливо.
Вътре Ерлен съблече дрехите си и се мушна в постелята.
— Няма ли да си лягаш, Кристин?
— Първо ще хапна малко.
Тя седна на дървеното столче пред огнището с филия хляб и парче сирене на коленете. Започна да дъвче бавно, зареяла поглед в жаравата, която потъмняваше постепенно в облепената с камък дупка на пода.
— Спиш ли, Ерлен? — прошепна тя, стана и изтупа трохите от полата си.
— Не.
Кристин си сипа черпак кисело мляко от кацата в ъгъла, върна се до огнището, взе камък и покри с него жаравата. Изсипа цветовете от лопена да съхнат върху камъка.
После вече нямаше какво да прави. Съблече се в тъмното и легна до Ерлен. Той я прегърна и тя усети как умората залива тялото й като студена вълна. Главата й се изпразни и натежа, все едно цялото й съдържание се свлече като болезнена буца в тила й. Той й зашепна, а тя послушно обгърна врата му с ръце.
Кристин се събуди. Нямаше представа кое време е, но през отвора на тавана, покрит с телешко шкембе, видя, че луната грее отвисоко.
Двамата съпрузи лежаха плътно един до друг, защото леглото беше тясно и късо. Ерлен спеше. Дишаше тихо и равномерно, а гръдният му кош се повдигаше леко. Някога Кристин имаше навика да се сгушва до топлото му здраво тяло, когато се събуждаше през нощта, и я обземаше страх, задето не чува дишането му. Притисната към него, тя изпитваше сладостно щастие, усещайки как гърдите му се повдигат и отпускат насън.
След малко тя стана тихо от леглото, облече се в тъмното и се промъкна на пръсти към вратата.
Изкачила се високо на небосклона, луната огряваше целия свят. Блатата проблясваха в нощта, а капките вода, посипали се върху скалите през деня, бяха замръзнали и хвърляха светли отблясъци. Месечината осветяваше широколистните и иглолистните гори. По поляната блещукаше скреж. Кристин скръсти ръце пред гърдите си: дърво и камък се пукаше от студ.
Тръгна по поречието на потока. Водата бълбукаше и гъргореше. Чуваше се и слабият звук от трошащи се ледени шушулки.
В горната част на ливадата се намираше грамаден камък, вкопан дълбоко в земята. Хората го доближаваха само при крайна необходимост и се кръстеха. На идване и на заминаване наливаха сметана под камъка. Не че някой бе усетил присъствието на духове или горски самодиви, но от стари времена се беше наложил такъв обичай.
Кристин сама не разбираше какво я прихвана да излезе от къщи посред нощ. Спря се до камъка и заби крак в една вдлъбнатина. Стомахът й се сви болезнено, а утробата й се вкочани и направо опустя от страх. И все пак тя не искаше да се прекръсти. Покатери се на камъка и седна.
Оттам се откриваше гледка към далечината, чак до грозните сиви скали, осветени от луната. Голямото възвишение в полите на Довре се издигаше с внушителния си ръст, бледо на мъждивата светлина; в пукнатините на Сивото било се белееха снежни преспи, а в сините клисури на Глиганските върхове блестеше наскоро паднал сняг. На лунната светлина планината изглеждаше по-отблъскваща, отколкото си бе представяла Кристин. По необятното ледено небе едва проблясваше някоя самотна звезда. Студът я прониза до мозъка на костите. От страх и мраз я побиха тръпки, но тя продължи да стои напук на всичко.
Не искаше да се прибере и да легне в мрака до топлото тяло на спящия си съпруг. Тази нощ нямаше да я споходи сън, тя го предчувстваше.
С непоколебимостта, с която се зовеше дъщеря на баща си, Кристин твърдо взе решение Ерлен да не чуе упрек от устата й. Помнеше отлично какво обеща, когато заклеваше Всемогъщия Бог и всички светци в Царството небесно да пощадят живота на мъжа й…
Затова сега, когато навън се носеха какви ли не нечисти сили, тя обикаляше в нощта и дишате, за да се отърси от усещането, че се задушава.
Кристин допусна старите, горчиви мисли да нахлуят в съзнанието й като стари познайници. Срещна ги с други стари терзания, за да оправдае поне привидно Ерлен.
Той не искаше от нея да върши всичко това. Не й възложи да поеме на плещите си цялата тази отговорност. Единствено зачена с нея седмина синове.