— Това е много скъп подарък — промълви тя и сведе клепки.
— Ще са ти нужни още такива украшения Кристин — засмя се Симон, — като дойде време да жениш челядта си…
— Симон, вече си разбрал колко много държеше баща ми на теб. А аз те обичам като негов роден син.
— Наистина ли? — погали я нежно по бузата с лека, едва доловима усмивка, и продължи да й говори като на дете: — Да, Кристин, зная, зная…
4.
Малко по-късно през есента Симон Андресьон навести брат си в „Дюфрин“ по работа. Там намери и годеник за дъщеря си Арнерд.
Все пак не постигнаха окончателна договорка и Симон се чувстваше разтревожен и притеснен, докато пътуваше на север. Май трябваше да прояви повече настойчивост, та детето му да се сдобие със заможен съпруг, а самият той да се избави от опасенията за бъдещето й. Вероятно Юрд и Хелга имаха право: Симон постъпи неразумно, като не се възползва веднага от изгодното предложение на жениха. „Айкен“ беше по-голямо имение от „Формо“, а Осмюн притежаваше над една трета от него и не би му хрумнало и за миг да задоми сина си с девойка с потеклото на Арнерд — извънбрачно дете, останала без роднини по майчина линия — ако не беше задлъжнял на Симон. На Осмюн му се наложи да вземе пари на заем от монахините в Осло и от „Дюфрин“, когато осъдиха Грюне Осмюнсьон за втори път да плати глоба за убийство.
— Грюне подивява, когато се напие, но иначе е справедлив и добронамерен мъж — подчерта Юрд. — Ще се вслушва в съветите на разумна и нежна жена като Арнерд.
Грюне обаче беше почти връстник на Симон. А Арнерд беше съвсем млада. Освен това хората от „Айкен“ бързаха да отпразнуват сватбата още през пролетта.
В паметта на Симон се бе загнездил болезнен спомен. Стараеше се да не мисли за него, но откакто се заговори за женитбата на Арнерд, споменът непрекъснато изплуваше в съзнанието му. След първата си брачна нощ с Рамборг Симон се чувстваше зле. Не прояви повече нетърпение и страст, отколкото подобава на младоженец, макар и да се замая, когато видя Кристин, застанала сред шаферките, а Ерлен — новия си баджанак — сред мъжете, които се качиха в стаята на младоженците. Ала когато се събуди на следващата сутрин и се загледа в спящата Рамборг, болезнен, дълбок срам прониза сърцето му. Като че ли бе оскърбил дете…
В действителност нямаше причина да се тревожи, защото младоженката отвори очи и по лицето й се изписа радостна усмивка.
— Сега си мой, Симон — погали тя гърдите му. — Моят баща е и твой, моята сестра е и твоя.
Симон изтръпна от страх да не би Рамборг да усети как след думите й сърцето му спря за миг.
Иначе Симон беше доволен от брака си. Никога не забравяше това. Съпругата му беше богата, от заможен род, млада и здрава, красива и мила. Роди му дъщеря и син. Човек се учи да оценява такава благодат, след като е живял охолно, но е нямал деца, които да наследят имотите му. Симон бе подсигурил благополучието на двете си законородени деца, а богатството му позволяваше да намери добър съпруг и на Арнерд.
Искаше му се, разбира се, да има и още един син. Не би възразил челядта му във „Формо“ да се увеличи.
Но Рамборг приемаше със задоволство, че не забременява толкова често. И това си имаше своите добри страни, защото безспорно решаващо за домашния уют беше доброто настроение на стопанката. Щеше му се тя да е малко по-уравновесена. Понякога направо не знаеше какво да очаква от нея. Имаше какво още да се желае и по отношение на домакинството. Но човек не бива да очаква всички благини наведнъж, както казват хората. Симон си го повтаряше, докато се прибираше към къщи.
Седмицата преди празника на свети Климент Рамборг възнамеряваше да гостува в „Крюке“. Тя винаги се радваше на пътуванията.
Един Бог знае какво ще завари там този път. Сигрид беше бременна с осмото си дете. На отиване към „Дюфрин“ Симон се отби при сестра си и се изплаши от онова, което видя. Силите вече напускаха бедната Сигрид.
Симон поднесе четири дебели восъчни свещи като пожертвования пред прочутата чудотворна икона на Дева Мария в селището Еябю. Обеща богати дарове, ако Сигрид преживее раждането. Не му се мислеше какво ще стане с Гайрмюн и децата им, ако майката се спомине.
Сигрид и Гайрмюн живееха добре заедно. Тя никога не бе чула груба дума от мъжа си. Гайрмюн винаги се стараеше да й доставя радост. Когато разбра колко се измъчва Сигрид, задето не вижда детето си от Явал Арнесьон, Гайрмюн накара Симон да доведе момчето в „Крюке“. Но присъствието на разглезеното в богаташкия дом дете само натъжи и разочарова майката и тя се вкопчи в съпруга си и в другите си деца, както безнадеждно болният търси утеха в думите на свещеника и в изповедта.