— Маски-и-и-и! — протяжно изрева гласът на командира.
Като един, с точни, отсечени движения войниците измъкнаха противогазите, нахлузиха ги върху главите си и сложиха отгоре каските. Веднага химиците помъкнаха към бетонната шахта дебели тежки маркучи. Лъскавите метални наконечници потънаха надолу. Нещо зафуча, засъска и от шахтата се надигнаха облаци бял отровен дим.
Кар забрави за чашата. Надигна бутилката и отпи направо от гърлото от превъзходното урбайско вино. Къде е сега душата ти, уважаеми Бурдан? Нали ти винаги твърдеше, че една акция срещу тунелите е невъзможна по политически причини. Сега ще видиш дали е невъзможна. В този момент една и съща картина се повтаря в десетки градове на великия Аткран. Армията се обръща срещу вътрешния враг. Подземията ще бъдат овладени за пръв път след повече от сто години.
Войниците на екрана се спускаха един след друг в тесния черен отвор.
Грохотът на стрелбата нахлу през металната врата. Урман скочи от леглото и още без да осъзнава какво се е случило, грабна автомата с двете си леви ръце. Студът на стоманата върху дланите му го събуди окончателно.
Трясъци, далечни взривове, гърмежи, слети в заплашителен тътнеж, изпълваха подземието. Не беше обикновена атака, а нещо много по-сериозно. Урман разбра това и трескаво се приготви за бой. Измъкна изпод възглавницата колана с тежкия кобур и го притегна на кръста си. Джобовете на панталона и якето натъпка с гранати и пълнители. Взе в ръка втори автомат, третия преметна през рамо заедно с торбата на противогаза.
Едва сега, натежал от оръжие, водачът на бунтовниците се почувствува сигурен. Дори сам можеше да приеме сражението.
С бавни, спокойни крачки излезе от стаичката. Голямата зала беше пуста.
— Не са ме събудили! — гневно промърмори Урман. — Хапльовци!
Блъскайки тежко с крака по студения под, той изтича към коридора. Но още преди да излезе навън, една гротескна фигура изскочи срещу него и отчаяно замуча през дългия хобот на противогаза. Думите се губеха в дебелата гума, но Урман разбра и бързо нахлузи маската. Противникът беше пуснал газ.
Изблъска стоящия пред него човек, излезе в тунела и побягна напред, към приближаващата се престрелка. Дишането му стана тежко, скоро по лицето му почна да се стича пот.
Зад близкия завой едва не се сблъска с тълпа от двадесетина мъже. Всички бяха с противогази, но Урман позна своите хора. Те отстъпваха бавно, държейки под прицел следващия ъгъл.
— Къде е Базил? — изрева Урман.
За щастие той имаше офицерска маска със специален клапан, позволяващ да се говори. Най-близките бунтовници разбраха думите му и махнаха с ръце напред. С ужасни ругатни Урман се втурна нататък, заобиколи другия ъгъл и едва успя да се хвърли на пода под сноп от куршуми.
Васил беше тук, залегнал заедно с още двама души зад набързо натрупана барикада от стари сандъци, блокове бетон и някакви ръждясали железарии. Държеше здраво лостовете на огромна тежка картечница и стреляше, без да прекъсва. Останалите двама го поддържаха с огъня на автоматите си. Сред пушека, под слабото жълтеникаво осветление в другия край на коридора се тъмнееше купчина от безформени сини предмети. Урман не можеше да види по-ясно, но разбираше какво е, защото през това препятствие един след друг скачаха войници и куршумите ги посрещаха още във въздуха. Те падаха върху купчината, на тяхно място идваха нови, които стреляха в движение. От барикадата хвърчаха разцепени трески и ситни късчета бетон.
— Бази-и-ил! — опита се да изкрещи Урман.
Стори му се, че само отваря и затваря устата си. Канонадата на боя поглъщаше всеки звук.
Тогава той запълзя, притиснат към пода. Куршумите минаваха над гърба му, безшумно сред грохота, но Урман ги усещаше по трептенето на въздуха. Хапейки устни, той се добра до барикадата и потупа Васил по рамото. Сети се за противогазите и за миг изпита ужасното чувство, че няма да може да говори с единствения човек, на когото можеше да се надява. Но Васил се обърна и Урман с облекчение забеляза върху гумената муцуна допълнителния клапан на офицерска маска.
— Какво има?
— Трябва да се оттегляме — отчаяно каза Урман. — Те сега ще домъкнат запалителни бомби.
— Но ако се оттеглим, те ще ни настигнат — каза Васил и изруга, защото пълнителят на картечницата беше свършил.
— Няма! — настоя Урман. — Вярвай ми. Когато наредя, бягайте назад. Ще взривя тунела.