— Докрай! — повтори Урман. — За нас сега няма друг изход, освен смърт или победа. Никому няма да позволя да бяга, да създава паника, да изоставя другарите си. Предателите ще разстрелвам лично.
Той помълча и добави по-меко:
— А сега се пригответе за оттегляне.
Хората се пръснаха из страничните коридори. Васил се приближи към Урман, разцепи с нож ръкава му и започна да го превързва. Вече привършваше, когато изведнъж се сепна.
— Етикап! Къде е той? Какво става с него?
Във вълнението си той стегна превръзката по-силно, отколкото трябваше. Урман изохка и разхлаби възела.
— Къде може да бъде… Сам знаеш, оставихме го в оная стаичка.
Васил пусна превръзката и побягна към левия коридор. Озадачен, Урман го последва и го настигна, когато вече отключваше желязната врата на килията.
После двамата видяха тялото. Етикап лежеше на пода, свит на кълбо. Двете му ръце бяха протегнати към вратата. Другите две бяха отпуснати край тялото. Но сега те по нищо не приличаха на предишните ръце. Бяха се превърнали в съвсем къси, безформени израстъци. Върху голата глава растяха отделни кичури черна коса. Разширеният от трансформацията гръден кош сега беше отново хлътнал и цялото тяло на бившия чиновник изглеждаше като смес от предишните черти и насилствено натрапените форми.
— Газът го е убил — прошепна Урман.
— Да — каза Васил. — Но преди да умре той е имал време да започне своя път към старата форма. Разбираш ли какво значи това?
— Не — поклати глава Урман.
— Това значи, че вие, човешкият род от тази планета, сте нещо изключително. Вие имате способността на агалите да превръщате телата си в онова, което пожелаете. Етикап не можеше да се откъсне от съзнанието, че е чиновник, и той отново се върна към стария си вид. Ето защо през последните дни беше непрекъснато гладен.
Урман неволно се почеса през маската. Ставаше му горещо.
— Почакай — каза той. — Почакай, Базил. Ами че това е…
— Това е гибелта на великия Аткран, на велика Зебара и на всички останали диктатури. Хората се покоряват на формите, в които са ги моделирали, само защото не знаят истината. Други, като тебе, знаят, че промяната на тялото се извършва насилствено, но мислят, че системата е всемогъща. А всъщност всичко зависи от силата на вашата воля.
Урман стовари ръка върху рамото на Васил.
— Ние и агалите! Зеб-заб, човече! Та това ще обърне света!
— Няма да е толкова лесно — каза Васил. — За такива като Етикап вярата във всемогъществото на системата е по-силна дори от смъртта. Можеш ли да си представиш колко сражения, колко борби, колко мъки ще бъдат нужни, преди да доведете тази идея до съзнанието на всеки човек? Много жертви ще има, докато разбиете с главите си вековната стена от страх, подлост, тирания, лъжи и робско покорство. Но сега имате за какво да се борите.
— Да — съгласи се Урман. — Аз не мога да говоря като тебе, Базил, но знам, че си прав. Сега ще има за какво да умираме. И всеки, който повярва в истината, ще бъде с нас. Затова трябва да оцелеем. Поне един от нас трябва да изнесе истината от подземията.
Като хвърли последен поглед към неузнаваемото тяло на Етикап, Урман излезе навън.
Внезапно светлината на лампите затрептя и угасна.
Васил пипнешком се измъкна от стаята и тръгна покрай стената. В тъмнината се чуваше задавено мучене и от много далече долитаха приглушени изстрели. Някой се блъсна във Васил, падна на пода, изправи се и продължи да тича по коридора.
Светлината се върна също тъй неочаквано, както беше изчезнава. Васил бързо влезе в голямата зала, където Урман задъхано командуваше своите хора, натоварени с оръжие, сандъци с боеприпаси и консерви.
— Ти и ти, оставете багажа. Бягайте да приготвите три вагона. Останалите след тях. Бъдете готови за бой.
— Знаеш ли какво беше това? — запита Васил.
Маската на Урман се поклати отрицателно.
— Не знам. Мислех, че са прекъснати кабелите, но сега…
— А аз знам — каза Васил. — Дай ми един вагон.
— Къде ще отиваш? — разтревожи се четириръкият.
— Далече… При електроцентралата под планината Дзарганай.
— Добре. Само че и аз ще дойда с тебе.
— Ти нямаш право да рискуваш, Урман. Трябва да бъдеш с хората си. Засега те са единствената ти опора и трябва да спасиш колкото можеш повече от тях. Защото с тях ще започнеш истинската, голямата борба.