Васил наведе глава и отново провери автомата си. Всичко беше наред. Оръжието нямаше да го подведе. Заедно с хората на Урман той и другарите му щяха да си пробиват път към спасението. Не можеше да обясни защо, но чувствуваше, че така трябва да бъде. Той вече не беше само човек от Земята. Този свят също стана негов. Тук беше започнал своя път като къртица, тук бе се борил с непознати врагове, тук беше обичал и изгубил своята обич, тук бе открил пътя за унищожаване на едно невъобразимо жестоко общество. И сега тук щеше да влезе в най-опасния си бой.
А това не е малко — когато къртицата се превърне в боец.