Както вече казах, Рибаря и Хофман са двамата играчи, които държат пазара на хероин в Осло. Пазарът тук не е голям, но понеже хероинът е най-търсената дрога, а клиентите са платежоспособни и цените — високи, печалбите са космически. Всичко започна с Руския маршрут — или така наречения Северен коридор, изграден през седемдесетте от Хофман и руснаците. Тогава по-голямата част от хероина идваше от Златния триъгълник през Турция и Югославия — по така наречения Балкански маршрут. Пине ми е разправял за онези времена. Тогава изпълнявал ролята на сводник при Хофман. А понеже деветдесет процента от проститутките били на хероин, приемали еднократната доза като напълно валидна разменна единица. И Хофман стигнал до извода, че ако намери начин да се снабдява с евтин хероин, ще повиши и оборота при търговията със секс.
Идеята за по-евтина дрога дошла не от юг, а от север. От малкия, почти непригоден за живеене арктически архипелаг Свалбард, чиято територия си делят Норвегия и Съветският съюз. И двете държави разработват въглищни находища — всяка върху своята територия. Животът там тече тежко и еднообразно. Хофман чул норвежки миньори да разправят цели легенди как руските въглекопачи се тешали с водка, хероин и руска рулетка. Затова се грабнал и отишъл да посети руснаците. Прибрал се със споразумение. Ето какво му се изяснило. Суровият опиум от Афганистан заминавал за Съветския съюз. Там го преработвали в хероин и го транспортирали към Архангелск и Мурманск. Оттам нямало как стоката да се прехвърли в Норвегия, защото комунистите охранявали строго границата със своята съседка, член на НАТО, както впрочем и обратното. На Свалбард обаче, където граничният контрол е поверен на полярните мечки и на минус четирийсетградусовия студ, това не представлявало никакъв проблем.
Хората на Хофман в норвежката част изпращали стоката по самолетите, изпълняващи ежедневни вътрешни полети от архипелага до Тромсьо. Макар да било всеизвестно, че миньорите пренасят по линията кашони с евтин алкохол, без да плащат мито, на летището на Свалбард никой не проверявал багажа. Сякаш митническите власти нарочно си затваряли очите — само и само да не развалят кефа на миньорите. Впоследствие, разбира се, същите тези власти изтъквали публично колко наивно било да се смята, че такова количество хероин може да попадне на острова и оттам да бъде транспортирано към Осло по вътрешни самолетни линии, влакове и автомобили без висша чиновническа протекция. Твърдели, че служители от обществения сектор са си напълнили джобовете.
По думите на Хофман обаче не се наложило да плаща нито крона подкуп. Полицията изобщо не подозирала каква контрабанда се върти. Просветнало им чак когато близо до Лонгиър, от норвежката страна, намерили изоставена моторна шейна. След аутопсия на останките от шофьора, разкъсан от полярните мечки, се установило, че е руснак. В резервоара на шейната открили найлонови пликчета с общо тегло четири килограма хероин.
Контрабандният канал временно спрял да работи, защото полицията и губернаторът на Свалбард се разжужали из района по-бясно от раздразнени пчели. Сред зависимите от хероин в Осло се разразила паника. Но една освободена печеливша пазарна ниша никога не остава дълго незаета. Рибаря, многостранно развита личност, но предимно бизнесмен — го формулирал така: има ли търсене, има и предлагане. Той беше шишкав майтапчия с мустак като на морж. Приличаше на Дядо Коледа, но застанеш ли на пътя му, не би се поколебал да те изкорми като риба. В продължение на няколко години въртял нелегален внос на руски алкохол. Натоварваните на съветски рибарски шхуни бутилки били прехвърляни на норвежки лодки в Баренцово море, оттам — пренасяни до обезлюдено рибарско селище, изцяло собственост на Рибаря. Там нареждали бутилките в сандъци за риба и ги откарвали до столицата с товарен хладилен микробус. В него превозвали и риба. В Осло съхранявали бутилките в мазето на магазина на Рибаря, който семейството му държало от три поколения. Магазинът не бил само за камуфлаж. В него наистина се продавала риба. Без да е особено доходоносен, продължавал да носи минимални печалби.