В моя вариант Жан Валжан беше страховит убиец, издирван в цяла Франция и влюбен в злочестата уличница Фантин. От любов беше готов на всичко за нея. Всички благодеяния, които й правеше, бяха продиктувани не от желанието му да спаси душата си или от любов към хората, а от любов към Фантин, от лудост, от обожание. Жан Валжан се прекланяше пред любовта. Точно така. Прекланяше се и служеше на красотата у тази пропаднала, болна, умираща уличница с опадали зъби и коси. Той виждаше красота там, където другите виждаха уродливост. И затова тази красота беше само негова. И той — неин.
Чак след десет дни треската отшумя. За мен всичко се разви сякаш за един-единствен ден. Когато се съвзех, мама седеше на леглото ми и милваше челото ми. Поплака си и ми разправи как едва съм прескочил трапа.
Казах й, че съм бил на място, където ми се ще да се върна.
— Пепел ти на езика, Улав!
Досетих се какво си мисли. Тя също си имаше такова място. Връщаше се към него с помощта на бутилката.
— Не говоря за смъртта, мамо, а за просторите на фантазията.
Осемнадесета глава
Надигнах се на колене, стиснал пистолета с две ръце.
Пине и Хофман се завъртяха като на забавен каданс.
Раних Пине в гърба — придадох допълнителна скорост на пируета му. Изпратих му два куршума. От подплатата на кафявото яке се разхвърчаха бели перца, затанцуваха из въздуха като снежинки. Той успя да измъкне пистолет от джоба си и да стреля, но не и да си вдигне ръката. Куршумите се забиваха в пода, в стените, рикошираха със свистене в каменната крипта. Клайн вдигна капака на съседния ковчег, но не се показа. Май оловната градушка не му се понрави. Датчанина изскочи и се прицели в Хофман, но понеже неговият ковчег се намираше до по-късата стена, а аз стоях точно зад Хофман, имаше опасност куршумът, изстрелян по него, да рани мен. Отдръпнах се назад и насочих пищова срещу Хофман, ала той се оказа поразително бърз. Преметна се през ковчега, повличайки и момичето. Двамата се строполиха зад роднините, вкаменени като истукани със зяпнали уста.
Пине лежеше под масата, където бе положен ковчегът на Бенямин Хофман. Държеше пистолета в ръка, изпъната встрани от тялото му — същинска щека за автомобилно масло. Вече не можеше да я контролира и тя сипеше куршуми напосоки. Кръв и гръбначен мозък покриваха пода. „Глок“. Пълнител с голяма вместимост. Беше въпрос на време да рани някого. Стрелях отново в Пине. Ритнах ковчега на Клайн и пак насочих пищова срещу Хофман. Взех го на мушка. Седеше на пода, облегнат на стената, с момичето в скута. Държеше я здраво, опасал с ръка хърбавия й гръден кош. В другата си ръка стискаше пистолет, насочен към слепоочието й. Момичето не мърдаше, само ме гледаше с кафявите си очи, без да мига.
— Ерик… — обади се сестрата на Даниел Хофман. Гледаше брат си, а говореше на мъжа си.
Най-сетне плешивкото реагира. Пристъпи несигурно към шурея си.
— Не се приближавай, Ерик — предупреди го Даниел — Тези хора не идват за вас.
Ерик обаче не го послуша и продължи напред като зомби.
— Проклятие! — извика Датчанина, докато яростно дърпаше спусъка и удряше с длан пистолета. Засечка. Куршумът бе заседнал в цевта. Проклет аматьор.
— Ерик! — повтори Даниел и насочи пистолета срещу зет си.
Бащата протегна ръце към дъщеря си. Навлажни устни.
— Бертине…
Даниел дръпна спусъка. Зет му изви гръб на дъга. Навярно го улучиха в корема.
— Излезте или ще гръмна момичето! — изрева Даниел Хофман.
Чух пъхтене до мен. Клайн. Беше се изправил и вдигнал „рязаната“ пушка срещу Хофман. Масата и ковчегът на Хофман-младши обаче му пречеха и за да улучи, трябваше да направи още крачка напред.
— Махайте се или с момичето е свършено! — изкрещя с фалцет Хофман.
Пушката се наведе надолу, на около четирийсет и пет градуса, а Клайн се отдръпна назад, сякаш се боеше тя да не избухне в лицето му.
— Недей, Клайн! — предупредих го аз.
Той примигна, както човек мига, когато очаква нещо да гръмне, но не знае кога.
— Сър! — извиках и се опитах да установя зрителен контакт с Хофман. — Сър, пуснете момичето, моля ви!
Хофман се взираше в мен, сякаш ме питаше за какъв го вземам. За идиот ли?
По дяволите, не биваше да става така. Направих крачка към Клайн.
Изстрелът от пушката писна в ушите ми. Към тавана лумна валмо дим. Къса цев, голяма поразяваща мощ.