Не отговорих. Нямах отговор. По дяволите! Моята история си беше толкова хубава. Сега ми представиха друга, по-лоша версия.
— Ей, Датчанин! — провикнах се към вратата. — Имаш ли огънче?
Той прехвърли пистолета в лявата си ръка, без да изпуска стълбите от поглед, и с дясната извади запалка. Какво да се прави, навик. Хвърли запалката към мен. Хванах я във въздуха. Щрак. Колелцето остърга хрипкаво камъчето. Поднесох пламъка към цигарата в устата на Пине. Очаквах тютюнът да го засмуче, но пламъкът си остана да гори право нагоре. Подържах го така, после отместих палеца си, запалката се затвори, пламъкът изчезна.
Огледах се. Кръв и стенания. Всички бяха заети със себе си. Всички без Клайн. Занимаваше го моята личност. Срещнах погледа му.
— Тръгвай пръв — казах.
— А?
— Тръгвай пръв по стълбите.
— Защо?
— Да ти обяснявам ли? Защото държиш пушка.
— Вземи я.
— Задръж си я. Тръгвай. Не те искам зад гърба ми.
— Абе, ти какво, не ми ли вярваш?
— Вярвам ти само ако вървиш пред мен. — Дори не си направих труда да крия, че го соча с пистолета. — Ей, Датчанин! Мръдни да пуснеш Клайн напред.
Клайн ме изгледа продължително.
— Тъпкано ще ти го върна, Юхансен.
Изхлузи си обувките и тръгна бързо нагоре. Промъкваше се приведен в мъждивото осветление.
Ние отдолу наблюдавахме. Клайн спря и рязко подаде глава над ръба на стълбите. После пак се сниши. Явно не бе видял никого, защото се изправи и продължи нагоре, стискайки пушката с две ръце на височината на гърдите си като шибан китарист от Армията на спасението. На последното стъпало спря, извърна се и ни махна да го последваме.
Задържах Датчанина.
— Почакай — прошепнах и преброих до две.
Когато стигнах до едно и половина, отгоре екна залп. Клайн рухна върху стъпалата и полетя надолу към нас — мъртъв. По тялото му не трепваше дори един-едничък мускул. Претърколи се до долу като прясно заклано говедо.
— Майчице… — прошепна Датчанина, докато се взираше в трупа до краката ни.
— Ей! — провикнах се аз. Поздравът ми отекна между стените, сякаш някой ми отговори. — Your boss is dead! Job is over! Go back to Russia! No one is gonna pay for more work here today![5]
Чаках. Прошепнах на Датчанина да прерови джобовете на Пине за ключове на кола. Той ги намери. Хвърлих ги над ръба на стълбите и те изчезнаха горе.
— We are not coming out until we hear the car leaving![6] — добавих.
Чаках.
— I don’t know boss is dead. Maybe prisoner. Give me boss, I will leave and you will live[7] — долетя отговор на недодялан английски.
— He is very dead! Come down and see! [8]
— Ha-ha. I want my boss come with me.[9]
— Какво ще правим? — прошепна Датчанина. Този човек почваше да звучи като изтъркана плоча.
— Ще му отрежем главата.
— Какво?
— Ще обезглавим Хофман. Пине има нож с назъбено острие.
— Кой Хофман?
Абе, Датчанина слабоумен ли беше?
— Даниел. Неговата глава е нашият билет за навън, схващаш ли?
Видях, че нищо не е загрял. Но поне изпълни каквото му наредих.
Стоях на вратата и държах под око стълбите. В криптата се чуваше полугласен говор. Нещата се поуспокоиха. За какво си мислех в момента? Както обикновено в стресови ситуации — за глупави, безполезни неща. Например че сакото на Клайн се беше обърнало с хастара навън, докато той се свличаше по стълбите, и се виждаше етикет, който показваше, че костюмът е взет под наем. Дали щяха да го приемат обратно толкова надупчен? Мислех си и колко добре се получи: за трите трупа на Хофман, Пине и Клайн имаше три готови ковчега. Бях резервирал места в самолета малко пред крилата, за Корина — откъм прозореца, за да гледа Париж, докато самолетът се снижава за кацане. През ума ми минаха и някои по-полезни мисли. Дали шофьорът ни още чакаше в буса пред църквата? Ако е чул автоматния откос, се е досетил, че не идва от нашите оръжия. А когато последният изстрел е на врага, новините не са добри. Бяхме му заръчали да чака, но дали щеше да запази хладнокръвие? Дали и други наоколо бяха чули изстрелите? Къде се беше дянал гробарят? Операцията се проточи много. С колко време разполагахме, преди да довтасат ченгетата?
Датчанина се приближи до мен. Беше пребледнял — но не колкото главата, която се олюляваше от ръката му. Установих, че е обезглавил именно шефа Хофман, и му дадох знак да хвърли трофея нагоре по стълбите.
Датчанина усука косата около ръката си, засили се, замахна като играч на боулинг и метна главата. Тя полетя нагоре с развята коса, но заради неподходящия ъгъл се удари в тавана, претърколи се надолу по стълбите и заподскача към нас с леко потракване, каквото се чува, когато почукаш с лъжичка по твърдо сварено яйце.
5
Your boss is dead! Job is over! Go back to Russia! No one is gonna pay for more work here today! (англ.) — Шефът ти е мъртъв! Работата ти приключи! Връщай се в Русия! Никой няма да ти плати за още убийства! — Бел. прев.
6
We are not coming out until we hear the car leaving! (англ.) — Няма да излезем, докато не чуем колата да потегли! — Бел. прев.
7
I don’t know boss is dead. Maybe prisoner. Give me boss, I will leave and you will live (англ.) — He съм сигурен, че шефът е мъртъв. Може да го държите като заложник. Дайте ми го. Аз ще се омета, а вие ще живеете. — Бел. прев.
8
He is very dead! Come down and see! (англ.) — По-мъртъв от това няма накъде! Слез да се увериш! — Бел. прев.
9
Ha-ha. I want my boss come with me (англ.) — Xa-xa. Искам шефът да дойде с мен. — Бел. прев.