Писарят бавно слезе на първия етаж и закрачи по коридорите. Колкото повече обикаляше, толкова повече се убеждаваше, че всъщност имението е малък добре отбраняван замък. Помещенията бяха изпълнени с глъчка. Прислужници и слуги сновяха напред-назад, понесли покривки, свещници, кани и прибори. Нисък плешив иконом подскачаше около тях и следеше всичко да е наред. Подготовката за вечерята вървеше с пълна сила.
Климент свърна към кухните, където го посрещна един разбеснял се главен готвач. Раздаваше заповеди напосоки с прегракнал от викане глас, а наоколо се носеше приятното ухание на току-що изпечено месо и хляб. Всички бяха заети, никой нямаше време и желание да отговаря на въпросите му, а най-същественото, което разбра, бе, че основното блюдо ще е разнообразен дивеч — птици, зайци и млада кошута.
- Господарят Добрин лично я застреля преди няколко дни - осведоми го един от помощник-готвачите. — Беше много доволен, че ви е осигурил крехко месо.
- Често ли излиза на лов?
- О, да! Прекрасен ездач е и отлично си служи с копието. Обича да преследва плячката и трудно се уморява.
- И Явица ли е ловец? - попита писарят.
- Той е военен - избегна прекия отговор помощник-готвачът, - служи си еднакво добре с всички оръжия. Страхотен боец е, макар че за разлика от господаря Добрин, е прекалено строг. Непрекъснато гледа да ни обвини за нещо.
- Сигурно без да има нужда - съгласи се Климент, похвали готвача за чудесния сос, който беше приготвил, и напусна кухните.
Излезе на двора, за да огледа имението отвън, но тъмнината, снегът и брулещият вятър бързо го отказаха от намеренията му.
Върна се в стаята си, изми лицето и ръцете си в калаен леген със затоплената вода от кана, която някой прислужник бе донесъл, и намести дългата си тънка кама, затъкната на кръста под дрехите.
„Сърбите може и да са ни гарантирали пълна безопасност, но предпазните мерки не са излишни. Все пак сме на вражеска територия“ - успокои съвестта си писарят, докато слизаше към залата на долния етаж.
5
Дукум и Добрин бяха заели местата си на масата в центъра, която бе поставена върху солиден дървен подиум, достатъчно широк, за да се чувстват вечерящите удобно. До тях седяха Докс и Хелена, компания им правеха и тримата сръбски жупани.
Климент с интерес огледа сърбите. Срещата при пристигането бе съвсем кратка, а мястото - не особено подходящо, за да може да си направи някакъв извод за тримата княжески представители.
В сребърно и синьо, неговите цветове и на господаря му, Деян се бе разположил царствено на масата. По ръцете му проблясваха пръстени, на гърдите му блестеше изумруд, устата му бе извита в иронична усмивка.
До него със застинало в учтива гримаса лице седеше Венда. Единственото, което издаваше високия му ранг, бе тежката златна огърлица на врата му.
За разлика от него, Мугел се бе накичил от главата до петите. Всичките пръсти на ръцете му бяха обсипани в пръстени, на някои имаше и по два. На ушите му висяха златни обици, а на врата му - златна огърлица с огромни рубини. Жупанът непрестанно се въртеше, сякаш искаше всички да забележат скъпоценностите му, и не спираше да си играе с огърлицата на врата си.
Децата на домакина - Биляна и Зоран, също бяха сред гостите, седнали на отделна маса, встрани от родителите си.
Момичето, чието лице бе замислено и тъжно, бе придружавано от възрастна жена, най-вероятно дойката му, но Климент установи, че тя обръща повече внимание на Зоран, отколкото на сестра му.
Няколко кучета обикаляха по ъглите, очаквайки да получат нещо от вечерята на господаря си, над широката камина се излежаваха две котки, които гледаха с премрежен поглед събралите се.
Стените бяха окичени с гоблени и килими, подът бе преметен и застлан с тъкани черги, посипани с ароматни билки. В ъглите стояха прислужници, готови веднага да допълнят чашата или да изпълнят всяко желание на вечерящите.
Настаниха писаря в далечния край на масата при Ратомир. До него седеше нисък приказлив човек, който се представи като Балован.
- Разбрах, че си учен човек - обърна се веднага той към Климент. - Знаеш ли как се приготвя териак?
Климент премигна.
- Какво е това?
- Териак! Никога ли не си чувал? Териакът е древно лекарство. В различни дози влияе по различен начин. Най-често се използва като противоотрова. Разправят, че най-много помагало при ухапване от змии. Тук имаме много. Всяка година има пострадал от гадините. Пускам му кръв, изсмуквам отровата, мажа раната с мас, но често не помага и човекът умира. Териакът обаче действа безпогрешно!