- Никога не съм чувал за такава противоотрова - отговори писарят.
- Жалко - махна с ръка събеседникът му. - Казват, че рецептата за териак е измислена от арабски лекар. Тадждан-ал-Булгари му е името. Някои са на мнение, че е бил българин. Заради „ал-Булгари”, нали разбираш - лекарят намигна. - Затова се надявах да знаеш нещо по въпроса.
Климент безпомощно сви рамене и погледна Ратомир.
- Билките, отварите и настинките са моята страст. Аз съм лекар и се радвам да се запознаем - представи се мъжът и протегна ръка. - Колко лекари има във вашия град?
- Много, предполагам - разсмя се писарят. - Но аз познавам само един. И то не много добре.
- Извадил си късмет - намеси се Ратомир. - Колкото по-малко имаш вземане-даване с лекари, толкова по-добре, това казвам аз! Най-добре е въобще да не им попадате в ръцете. Всичките са шарлатани!
- Глупости! - размаха ръце Балован и целият почервеня от гняв. - Какво ли разбираш! - лекарят демонстративно се обърна на другата страна.
- Не му обръщай внимание! - Ратомир намигна на Климент. - Добър лекар е, но се интересува само от билки и отвари. Може да бъде много досаден понякога.
Продължиха да се хранят в мълчание. Писарят с удоволствие си хапваше от угоения петел с подправки, който им бяха сервирали, и бавно отпиваше от гъстото червено вино.
Питието се бе усладило не само на писаря. Докс непрестанно подаваше чашата си да му долеят, а все по-бързо зачервяващото му се лице показваше, че братът на хана бързо се напива.
До него Добрин и Венда режеха месото си на малки хапки, пиеха рядко и гледаха високомерно. Мугел се смееше жизнерадостно, не спираше да говори и размахваше ножа си, така че по цялата маса летеше сос.
- Как беше пътуването? - извади го от размислите му Ратомир. - Разбрах, че сте имали преживелици по пътя.
- Така е - отговори Климент, - нападнаха ни вълци, след това и печенеги. Ужасна работа!
- Печенегите са като скакалците - няма отърване. Наскоро и ние си имахме проблеми с тях. Нападнаха няколко кервана със стоки, дори се появиха около имението. Наложи се Явица да изведе войниците. Прогониха ги, но не посмяха да ги преследват в гората. Сигурно сте попаднали на същата банда.
- Сигурно - писарят предпочиташе да не обсъжда темата.
- Времето, в което живеем, е кошмарно - кимна сърбинът. - И никой не взима мерки нещата да се оправят. Например бандата печенеги. Всички знаят за тях поне от половин година и въпреки това ги оставят да си правят каквото искат. Достатъчно беше да пратят войници от Ниш и да се разправят веднъж завинаги с тях!
- Така е - намеси се в разговора и лекарят. - Всеки мисли само за себе си. А големците има кой да ги пази.
Тримата обсъждаха още известно време господарите си, положението в България и Сърбия и предстоящите събития. От събеседниците си Климент разбра, че тримата князе не се погаждат много един с друг, същото важеше и за жупаните им. И лекарят, и секретарят се изказаха ласкаво за господаря си, но на писаря му се стори, че зад думите им освен обич прозира и страх.
Постепенно виното, топлината и погълнатата храна си казаха думата. Сътрапезниците се отпуснаха, очите им се замъглиха, езиците се поразвързаха.
Ратомир не беше оптимист за предстоящите преговори. Според него тримата жупани нямаше да могат да се разберат помежду си, защото всеки щеше да дърпа чергата към господаря си.
- И тримата знаят, че от подобна победа могат да извлекат много ползи. Лошото е, че търсят начин как те да се облагодетелстват, а не да помогнат на страната си. Трима души трудно ще си поделят властта. Достиника е натежала от предателства и интриги - мрачно обобщи секретарят, а лекарят се съгласи с него.
- Докато старият княз Властимир и баща му Просигой бяха на власт, всичко беше наред. Поне се знаеше кой командва - обясни Балован. - А сега Мутимир се е укрепил в Ниш и се опитва да вземе цялата власт. Не случайно той уреди преговорите и те се провеждат под неговото покровителство. Опитва се от всяка ситуация да извлече някаква изгода. Гойник успя да докопа по-голямата част от хазната на баща си и я отнесе кой знае къде.
- А Стоймир?
Ратомир махна с ръка.
- Той доскоро го беше ударил на живот и не се интересуваше много какво става с държавата. Преди няколко години Гойник го прикотка на своя страна. Засега.
- Ами жупаните?
- Мугел, Венда и Деян ли? Те са по-лоши и от господарите си!
- Виж ги само - посочи ги Ратомир. - Приличат на надути пуяци със скъпите си дрехи и блестящи украшения. Например Венда. Държи се високомерно, носи само най-скъпи дрехи и украшения, с което иска да скрие простия си произход. Започна като лихвар, отпускаше пари срещу огромни лихви и ипотеки. Не едно и две семейства е докарал до просешка тояга. Той е умен, хитър и добре се справя на бойното поле. Няма и капка от кръвта на старите сръбски родове. Което го кара да ги презира, начело с господаря си, да им подражава и ужасно да съжалява, че не е някой от тях. Деян пък е обратният случай. Произлиза от едно от най-старите семейства и смята, че всички са му длъжни за това. Мрази господаря си, мисли, че е по-долу от него, макар самият Деян никога да не е показал нито особено ум, нито смелост. Но е жесток, коварен и не се спира пред нищо, за да постигне целите си.