- Ами Мугел? - попита Климент. - Той изглежда душата на компанията.
- Мугел е подлец! - обяви Балован и си наля нова чаша с вино. - Може с лекота да ти разказва весела история и в следващия момент да ти забие ножа в гърба. За него най-важно е да има колкото се може повече злато, което означава власт. Ще стъпче всеки под и над него, стига това да му проправи пътя напред.
- Мразят се точно както господарите си. Знаят, че бъдещето им е заложено на карта в преговорите. - Ратомир трудно държеше главата си изправена, но говореше учудващо ясно: - Подлеци са, казвам ти!
- Защо се мразят?
- Първо - сви единия си пръст сърбинът, - служат на различни господари. Дебнат се на всяка крачка някой да не вземе надмощие. Познават се от времето, когато са били в свитата на княз Властимир. Замесвали са се в какви ли не истории, за да достигнат положението, в което са. Доста хора са прегазили по пътя си, имат стари сметки за уреждане. А Венда и Мугел са кандидати за ръката на Биляна.
- Не са ли малко стари за нея?
- Кой се интересува от това?! Ако я вземат, позициите им ще се укрепят значително, а ще могат да разчитат и на богатствата на господаря.
- И тя е съгласна?
- Нея никой не я пита! Ще прави каквото казва баща й и толкова! Той изчаква да види кой ще вземе надмощие и ще стане подходяща партия за дъщеря му. Мръсна работа - тъжно обяви секретарят и се загледа в Биляна.
- Не е толкова сигурно - намеси се докторът. - Биляна е момиче с характер. Майка й също ще я подкрепи.
- За какво? - попита Климент.
- Говори се, че господарската щерка си има вече избраник - Балован бе приближил главата си съвсем близо до тази на писаря. - Който не е нито Венда, нито Деян. Нищо добро няма да излезе от тази работа, помнете ми думата!
- Затова ли непрекъснато е тъжна? - попита Климент.
Ратомир тежко кимна с глава.
- И теб да те караха да се ожениш за някого, когото не харесваш, и на теб нямаше да ти е весело - пиянски обобщи той. - Надявам се господарят в крайна сметка да размисли.
- Надявай се ти, ама няма да те огрее! - заяде го Балован. - Я дайте още вино, че моето свърши - докторът се пресегна през масата.
- Какъв лекар си ти, като се наливаш непрекъснато -не му остана длъжен секретарят.
- Гледай си работата! Виното е полезно! Още древните гърци...
Събеседниците му така и не разбраха какво са казали за виното древните гърци, защото разговорът им бе прекъснат от груби викове. Докс, Дукум и Добрин бяха скочили на крака. Братът на хана крещеше с пълна сила и се мъчеше да докопа Венда, кавханът и домакинът се опитваха да го спрат.
- Мръсна отрепко! Ще ти извия хилавия врат! Знаеш ли ти кой съм аз да ми говориш така? Ще те убия, казвам ти! - крещеше Докс и се дърпаше през масата към сърбина.
- Ще те набуча на кол, куче мръсно! Ще те разчекна и ще те изям! - продължаваше да вика Докс. - Такива като теб трябва да се избиват! Който и да го направи, ще е за добро!
Почервенял от яд, Дукум го натискаше обратно на стола и непрекъснато му говореше. Добрин се бе обърнал към Венда и се опитваше да го успокои. Жупанът стоеше, без да мръдне, и гледаше към разярения българин с хладнокръвно презрение.
Деян зорко наблюдаваше разиграващата се пред него сцена, стиснал дръжката на изящната си с квадратно острие кама, която се оказа, че виси под дрехите му. Явица също скочи, изтегли до половината широк меч, появил се незнайно откъде, и гледаше въпросително господаря си, който клатеше отрицателно глава. Застинал, с чаша в ръка, Мугел не знаеше какво да предприеме. Зоран бе почервенял и се криеше зад сестра си, докато дойката го галеше по главата и му шепнеше нещо.
Дукум разбра, че няма да може да накара Докс да седне отново. Подхвана го под мишницата, подпомаган от Стрез, кимна на Климент и повлече брата на хана към вратата.
Писарят се втурна да помага на господаря си.