Вече не му се налагаше да стои в сумрачната зала на библиотеката и да си разваля очите, преписвайки списъци с продукти от складовете, маловажни документи или да заработва допълнително, пишейки любовни стихчета за някой влюбен богаташ. Имаше достатъчно пари след щедрата награда и заплата, които бе получил. Бе се преместил от невзрачната страноприемница до външните стени, където живееше по-рано, в широка стая в една от пристройките на двореца. Вече не се притесняваше дали ще може да си плати квартирата и храната; носеше хубави дрехи и имаше оръжия.
Непрекъснато бе зает. През деня работеше в канцеларията на хана, където се изготвяха важни договори и документи, а в свободното си време правеше частни проучвания.
След разкриването на убийствата мнозина решиха, че може да им свърши лична работа. Наемаха го с различни поръчки, най-вече да издирва изчезнали хора или откраднати вещи и стоки. Търсеха го както обикновени търговци и занаятчии, така и аристократи, разчитащи на дискретността му.
Само за няколко месеца писарят си бе спечелил репутацията на човек, който може да реши всяка загадка бързо и точно, не взима много и си държи устата затворена. Освен пари работата му носеше уважение и респект, а и удоволствие.
Въпреки това не бе успял да си намери истински приятели. Бившите му колеги, с които така и не бе намерил общ език, не можеха да му простят внезапното издигане. Климент се бе опитал да ги предразположи, срещайки се с тях няколко пъти, но бързо осъзна, че те идват само защото им плаща виното.
Писарите се държаха предизвикателно, надменно и сърдито или му се подмазваха, надявайки се по някакъв начин да им помогне. След като разбраха, че няма да се уредят с доходни длъжности покрай него, те започнаха да идват все по-рядко, а накрая съвсем престанаха, оправдавайки се, че имат много работа.
Може и наистина да бе така.
В Плиска напоследък бе напрегнато.
Сменяха се военни гарнизони, пристигаха и заминаваха пратеници, някои чак от Рим. Говореше се, че Борис е решил да се покръсти и иска да реши към коя църква да се присъедини - към папата във Ватикана или към патриарха в Константинопол.
Решението му, заедно с неуспехите на бойното поле, беше породило опасни настроения.
Мнозина от боилите не приемаха идеите на хана. Те не искаха да сменят великия Тангра, бога на дедите си, с миролюбивия Христос. За всички бе ясно, че покръсти ли се Борис, ще е само въпрос на време, преди религията да бъде наложена и на останалите.
Родовете Угаин, Кюригир и Кубиар вече гласно негодуваха. Всеки момент към тях можеше да се присъединят и влиятелните Вокил и Дуло. Ако това станеше, с Борис щеше да е свършено.
Плиска бе натежала от слухове и интриги. Никой не смееше да се довери на никого, защото не бе сигурен какво ще донесе утрешният ден. Шпиони и доносници слухтяха по кръчмите и питиепродавниците, платените убийци имаха повече работа от всякога, по пътищата бяха плъзнали шамани, вещери и магове, вещаещи края на ханството.
Бяха се натъкнали на един от тях точно преди да тръгнат към Средец. Докато Дукум и отрядът му минаваха през западната порта, на пътя изскочи старец, стиснал дълга тояга в тънката си ръка. Сивите му мазни коси бяха скрити под осеяна с кръпки качулка, краката му бяха омотани в парцали. Лудият имаше заострена мръсна брада, ръцете и вратът му бяха окичени с костни амулети, които зловещо потракваха, удряйки се един в друг.
- Смърт! Чака ви смърт! - закрещя шаманът, вдигайки двете си ръце към небето и плашейки минаващите покрай него коне. Робата му се разтвори и отдолу се видя мръсна превръзка, омотана около голо, изпито, почерняло от студ и рани тяло.
- Всички ще умрете! Щом се отказвате от вярата си, Тангра ще ви накаже! Смърт! Смърт! Смърт! - пищеше лудият, а минаващите войници му се подиграваха и се опитваха да го ударят с дръжките на копията си.
Шаманът падна на земята и запълзя към стените, за да се предпази от конските копита, като продължи да ругае хана, желанието му да се покръсти и всичките му сподвижници. Климент често бе мислил за християните и влечението на Борис към тях. За разлика от задачите, които получаваше в работата си, не бе сигурен, че е разбулил тази загадка.
Писарят и сам виждаше изгодите, ако България се покръсти. Ханството щеше да бъде официално признато от останалите европейски владетели, силата на Борис щеше да се увеличи още повече, като дадена му от Бога, и той щеше да може да седи като равен заедно с византийския василевс и краля на франките. Договорите, които се сключваха с чуждите владетели, щяха да са като между равнопоставени, защото в момента никой не зачиташе особено думата, дадена на варварин езичник, пък бил той и българският хан.