- Постъпил си много глупаво - каза Стрез и останалите закимаха в съгласие с глави. - Чист късмет е, че с Ратомир сте живи.
- Как е той? - попита писарят.
- Спи в стаята си. Промих раната му, намазах я с мехлем и го превързах. Ако няма възпаление, скоро ще се оправи - отговори Явица. - Поставил съм двама войници на пост пред вратата. Не искам да рискувам вече с никого. Всички останали също ще бъдат охранявани. Стигат ни толкова убийства!
- Малко е късно вече - каза Докс. - Сам чу - утре жупаните си тръгват, с преговорите е свършено.
Явица само вдигна рамена.
- Мисля, че е по-добре всички да си лягаме. И бездруго няма какво да променим - Добрин стана от стола си.
Останалите го последваха и след като размениха кратки любезности, всеки пое към стаята си.
Климент нямаше намерение да спи. Бе допуснал грешка с Венда, но нямаше да повтори същата и с Балован. Без да дава обяснения, той тръгна към стаята на лекаря.
Защо бе убит Балован?
Лекарят бе казал, че подозира нещо. Затова ли го бяха отровили? Какво бе толкова важно, което Балован е можел да разбере, че е трябвало да бъде отровен?
Климент стисна юмруци. Искаше му се да бе поприказвал по-настоятелно с лекаря.
Стаята вече бе тъмна и студена, сякаш смъртта бе поставила своя отпечатък не само върху тялото на лекаря, но и върху жилището му.
Климент закачи факлата, която носеше, на куката в стената и се огледа.
Личеше, че някой е живял тук от години. Закачени за пирони, по стените висяха наметки, връхни дрехи и колани. Два чифта стари ботуши се търкаляха под леглото. Раклите бяха повече, шкафовете - затрупани с всякакви безразборно нахвърляни дрехи, парчета пергамент и стари пера.
- Не е бил особено подреден - тихо сам на себе си промърмори писарят и вдигна изписан лист хартия от земята. На него имаше рецепта за гуша.
Писарят огледа внимателно масата. Някой бе изнесъл отровното вино, но останалите гърненца все още стояха по масата. Климент ги помириса и усети дъх на къпини, мащерка и маточина. Отстрани, на чиста ленена кърпа, бяха поставени още билки, които писарят не разпозна.
- Сигурно за тях говореше, че ще ги добавя към виното - промърмори си Климент. - Добра дегустация си е устроил, няма що.
В дъното на стаята имаше затворена врата, скована от дебели дъски, свързани с медни пирони. Тежък железен ключ се подаваше от ключалката.
„Вероятно складът, където е държал лекарствата си”-помисли си Климент, приближи се и бутна вратата. Лъхна го миризма на лекарства, масло и пепел. Стените бяха покрити с лавици, по които бяха разхвърляни глинени бурканчета с различни размери, снопове треви и билки, парчета животинска кожа, изсъхнали части от корени и месо.
В дъното имаше малко огнище с няколко медни съда, закрепени в железни скоби, в които Балован бе варил отварите си.
„Въпреки че е разбъркано, е безупречно чисто“ - отбеляза наум Климент, гледайки грижливо преметеното огнище, в което нямаше никаква пепел.
Писарят внимателно огледа двете стаи, но не намери нищо нередно. Погледна под леглото, отвори раклите, изсипа на масата няколко кесии, които откри, но не намери нищо, което да му покаже защо е бил убит лекарят.
„Какво толкова си видял, Баловане? И защо не ми го каза!“ - помисли си тъжно писарят и напусна дома на убития.
Пред стаята му бяха застанали двама войници на пост, които кимнаха разсеяно с глава, желаейки колкото се може по-бързо да се върнат към заровете.
Климент залости вратата, огледа стаята си, за да се увери, че нищо не е пипано, и широко отвори капаците на прозореца. Леденият въздух мигом нахлу в стаята и опари лицето му. В далечината първите лъчи на слънцето пробиваха нощта. Някъде изкукурига петел, друг му отговори, залая куче.
Климент изведнъж усети колко е уморен. Събитията от изминалата нощ се стовариха върху него и той се строполи на леглото.
„Ще дремна малко и веднага ставам! Няма много време, преговорите се провалиха, а жупаните си тръгват. Въпреки всичко трябва да разреша тази загадка“ -помисли си той и се зави с вълненото си наметало.
Преди да заспи, една мисъл внезапно изплува в съзнанието му. Лекарят настойчиво ги бе канил с Ратомир да дегустират виното му. Всички бяха чули думите на Балован. Дали отровителят не бе искал да премахне Климент и Ратомир, а не лекаря? И след като не бе успял, ги бе подмамил в подземния склад? Трябваше да помисли над този въпрос.
Климент се обърна към стената и моментално заспа.
15
Събуди се няколко часа по-късно. Бе спал малко, но се чувстваше неочаквано бодър.