Климент завари Дукум надвесен над купчина пергаменти и свитъци. Кавханът му махна неопределено с ръка, след което продължи да чете един от документите.
- Отвсякъде само лоши новини! - Дукум хвърли папируса на масата и изгледа писаря под тежките си черни вежди. - Двама от шпионите ни в Ниш са намерени убити - кавханът уморено разтърка очи, след което внезапно удари с юмрук по масата. - Убити! Намерили са ги с прерязани гърла в странноприемницата, където се криели, а вещите им са изчезнали. Жертва на грабеж - Дукум се изсмя саркастично. - Странно защо ръцете им са били вързани, а по телата им е имало следи от горене с желязо.
- Предателство? - попита Климент.
Кавханът мрачно кимна с глава.
- Представяха се за търговци на вълна. Бяхме ги пратили да огледат внимателно обстановката, да проучат как може да се помогне на Расате. Само аз и Борис знаехме какви са в действителност. Но някой ги е предал. И сега са мъртви! - едрите рамене на Дукум увиснаха. - Всъщност ханът сам ще ти обясни!
Дукум се надигна от масата и, последван от притеснения писар, излезе от стаята.
Докато вървяха по коридорите, писарят слушаше с едно ухо обясненията на кавхана. Досега не се бе срещал с хана и предстоящата визита го изпълваше с боязън. За какво го викаше Борис? Дали бе недоволен от нещо, или искаше да му постави нова задача? Обикновено това ставаше чрез Дукум, който казваше на Климент какво трябва да прави.
„Сегашното поръчение трябва да е много важно, за да иска сам ханът да ми го възложи“ - помисли си писарят и се затича, за да настигне бързащия напред Дукум, който не спираше да говори.
- Трябва да бъдеш внимателен, защото настроенията му се менят непрекъснато. Дори аз не мога да ги отгатна, колкото и добре да го познавам - тъкмо казваше кавханът. - Много се промени след поражението в Сърбия. Не вярва, че е наследил воинските умения на предците си и това го потиска. Доста му се насъбра. Само погроми и загуби! Тази неувереност носи опасност за всички. Никой няма да търпи на престола слаб владетел.
Подтичвайки зад Дукум, Климент кимна в знак на съгласие. Така беше. Никой нямаше да търпи слаб владетел. Както и писарите му.
- Държи се непоследователно. Дори обидно. Няколко дни кара византийските пратеници да го чакат, докато ги приеме. Сега прави същото със сърбите. Дошли са трима техни жупани - Венда, Деян и Мугел - пратеници на сръбските князе. Защо са тук? Преговори ли ще има? И кой ще ги води? Не ни чака нищо хубаво - помни ми думата - обяви кавханът точно в момента, в който стигнаха до покоите на Борис.
Пред вратата стояха група войници в медни ризници, които веднага скочиха на крака, виждайки Дукум и придружителя му. От погледа на Климент не убягна, че дори личната стража на Борис бе започнала да изоставя задълженията.
Писарят поклати глава. Както бе казал Дукум, не ги очакваше нищо добро.
Завариха Борис да крачи в тронната зала, сновейки между огромния си трон с медния лъв зад него, до масата в средата и обратно, все едно не знае къде точно да отиде. По стените бяха окачени тежки гоблени, повечето от тях с ловни сцени, а в средата, точно зад трона, бе изобразено падането на Константинопол.
Борис махна на двамата да се приближат и дълго се взира в коленичилия на земята писар. Черните очи на хана бяха загубили част от блясъка си, страните му бяха бледи с избили по тях червени петна, косата му, спускаща се някога елегантно до раменете, сега бе разрошена и сплъстена на челото и тила. Накрая Борис подаде ръката с пръстена си на писаря за целувка и Климент разбра, че може да стане.
Борис се прояви като внимателен домакин. Настани гостите си около кръглата маса, на която обикновено се събираше Великият съвет, след което се появи слуга, носещ сребърна кана с вино и две високи медни чаши. Самият хан пиеше от позлатен бокал, обсипан с камъни, които проблясваха на светлината при всяко поднасяне към устата.
Пиха мълчаливо, без да вдигат наздравици. Ханът остави виното си на масата и отново започна да снове из стаята, сякаш се чудеше как точно да постъпи. Накрая спря до стената и точно както се говореше из двореца, започна замислено да гледа през прозореца.
Климент погледна Дукум, търсейки нещо, което да му подскаже какво да прави, но кавханът просто си пиеше виното и не даваше признаци, че възнамерява да предприеме каквото и да било.
Накрая Борис се обърна, върна се обратно до масата и седна на един от столовете. Погледът му отново се задържа върху писаря, след това се премести върху Дукум, който едва забележимо кимна и отново се обърна към Климент.