Климент остана загледан в отдалечаващия се сърбин. „Пратеник ли? Така си и мислех!“ - каза си той и тръгна обратно към имението.
Ратомир лежеше в леглото си, облегнат на няколко възглавници. До него, на малка масичка, бяха поставени чинии с остатъци от храна, чаша, недописан пергамент и засъхнало перо. Секретарят бе наметнал дебела роба, под която се виждаше стегната превръзка, стигаща до гърдите. Над нея проблясваше краят на кръста, който му бе спасил живота. Лицето на ранения бе бледо и изпито, под очите му личаха тъмни кръгове.
Сърбинът белеше спаружена ябълка, кой знае как оцеляла до това време на годината. Лицето му се озари от усмивка, виждайки писаря на вратата.
- Моят спасител! - провикна се Ратомир и размаха ръце за поздрав. - Влизай, влизай, Клименте, и бъди добре дошъл!
- Ти също, Ратомире! - усмихна му се писарят, пристъпи в стаята и внимателно затвори вратата след себе си. - Радвам се, че си по-добре. Как се чувстваш?
- Чувствам се чудесно! Малко съм отпаднал, раната на гърдите ме боли и гърлото ми е раздрано все едно цяла нощ съм пял пиянски песни, но мисълта, че днес можеше да съм при добрия дядо Боже, а не съм благодарение на теб, ме кара да се чувствам прекрасно. Искаш ли ябълка? Много е вкусна! - без да дочака отговор, Ратомир ловко отряза парче от плода и го подаде на Климент с върха на ножа си.
Климент пое ябълката с благодарност. Известно време двамата седяха един срещу друг, дъвчеха и не казваха нищо. Когато ябълката бе изядена, Ратомир въздъхна доволно, протегна се назад, остави ножа на масичката до кревата и се нагласи на възглавниците зад себе си.
- Какво се случи? - попита Климент. - Как се озова в склада?
Ратомир премигна няколко пъти сякаш за да събере мислите си.
- Подмамиха ме. Беше лесно. Тъкмо бях легнал, когато някой потропа на вратата. Отначало помислих, че си ти и те повиках по име, но никой не ми отговори. Зачудих се. Дали си видял нещо и имаш нужда от помощ? Дали не ме търси някой друг? Облякох се набързо и отворих вратата. В края на коридора видях сянка, която тръгна надолу по стълбите. Не можах да устоя на изкушението да разбера кой е и защо ме вика. Тръгнах след него.
Климент кимна с глава.
- И на мен ми се случи горе-долу същото.
- Стигнах до долния етаж, но там нямаше никой. Външната врата беше отворена. Излязох и се огледах. Отначало не видях нищо, но капаците на един от подземните складове бяха отворени и отдолу излизаше светлина. Отидох да проверя какво става.
- И попадна в капана? Точно като мен!
Ратомир махна с ръка.
- Ти поне си имал меч! Аз тръгнах без оръжие като последен глупак! Както и да е. Стигнах до склада, погледнах вътре. От дъното идваше светлина, но не видях никого. Подвикнах един-два пъти, но никой не ми отговори. Трябваше да извикам някого от войниците! Но така ми се искаше да разбера кой е вътре и какво прави - гласът на Ратомир изтъня. - Слязох по стълбата. Светлината внезапно изгасна. Уплаших се. Разбрах колко глупаво съм постъпил и тръгнах да се връщам обратно. Внезапно усетих удар в гърдите. Паднах назад и загубих съзнание. Добре че е бил кръстът - сърбинът бръкна под завивките и извади реликвата. - Ако не е бил той, раната щеше да е смъртоносна!
- Не знаех, че си християнин.
Ратомир вдигна рамене.
- Не съм единственият. Много сърби са се покръстили, макар засега да крием вярата си.
- Тя те е спасила! - каза Климент и се усмихна. - После който ще да казва, че Христос не се грижи за паството си.
- Така е! - Ратомир бе напълно сериозен. - Ако не беше кръстът, сега щях да съм мъртъв. Е, и ако ти не ме бе спасил от пожара по-късно. Ужасна смърт - да изгориш - секретарят потрепери под завивките. - Ти как се озова в склада?
- По същия начин - Климент набързо разказа за преживяванията си миналата нощ. - И аз не постъпих особено умно.
- Поне си бил подготвен - Ратомир изглеждаше съвсем блед, сякаш споменът за преживените ужаси бе изпил силите му окончателно.
- Добре че намерих дупката на пода. Ако не беше тя...
- Дупката в пода... - Ратомир сниши гласа си. - Трябва да знаеш, че имението невинаги е било на господаря. Преди тук са се навъртали разбойници и контрабандисти. Мястото е много удобно. Хем е скрито, хем е близо до основните пътища. Скривалищата са оттогава. Вероятно вътре са се крили и хора, когато се е налагало. Затова имат отдушници за въздух. Няколко пъти се канех да проверя къде излизат, но така и не ми остана време.
- Виждат ми се много добре поддържани за места, които вече не се използват - Климент се загледа настойчиво в събеседника си.
Ратомир въздъхна.
- Няма да крия. Господарят Добрин ги ползва понякога. Знаеш как е. Времената са трудни, наоколо е пълно с всякаква паплач. Имението е богато и неведнъж е привличало разбойниците. Да не говорим за непрекъснатите войни. Какво щеше да стане, ако бяхте спечелили войната, българино? Сега тук щеше да е ваша територия и колкото и да са добри отношенията между вашия хан и моя господар, се съмнявам, че това място щеше да остане неограбено. Така че не бързай да ни съдиш! Всеки има нужда от място, където да се скрие заедно с най-ценното си, ако се наложи.