Климент кимна разбиращо.
- Разбра ли за Балован?
Ратомир кимна мрачно.
- Ужасна работа! Не спирам да мисля какво толкова е видял лекарят, за да го убият.
- И аз се питам същото. Затова ще отида да огледам трупа на Венда. Може би там ще намеря причината, заради която е бил убит Балован.
Ратомир му пожела късмет, писарят обеща, че ще го държи в течение на всичко, което открие, сетне излезе. Искаше да свърши с неприятната си задача колкото се може по-бързо.
До караулното, подпрян на вратата, както му беше навик, Явица се грееше на слънцето и оживено разговаряше с един от подчинените си. Като видя Климент, той отпрати събеседника си и тръгна срещу българина.
- Радвам се да те видя в добро здраве, Клименте! -поздрави го той. - След вчерашните преживелици очаквах, че днес ще останеш в леглото.
- Нищо ми няма! Трябва да свърша и малко работа. Искам да видя труповете на Венда и Балован.
- Защо? Какво очакваш да откриеш - присви очи комендантът.
- Не знам! Но лекарят е бил убит заради нещо, което е видял, чул или пък сам се е досетил. Най-логично е да е свързано с трупа на Венда.
Явица се намръщи.
- Може и да си прав. Ела, ще те заведа.
Докато минаваха през двора, Климент посочи новодошлите войници.
- Кои са тези?
Лицето на сърбина се изопна.
- Деян ги е извикал! Пратил е гълъб или нещо такова още вчера. Домъкнаха се рано сутринта - Явица се изплю на земята. - За щастие само деветима са успели да дойдат. Останалите са затънали в преспите. Тяхна си работа. Мислят се за много важни, а не могат да различат тъпото от острото на меча!
- Защо са тук?
- Да пазят онзи надут пуяк! Смята, че не можем да защитим безценната му особа - военният ядно стисна зъби. - Стоят и се перчат също като господаря си! Само ми създават работа. От кухнята вече започна да изчезва храна, някой е разбил две бъчви с вино!
- Все пак не можеш да виниш Деян, нали? Доста му се насъбра напоследък. Сигурно така се чувства по-сигурен.
- Прав си, така е! - Явица се заигра с плитката си и Климент забеляза колко уморен изглежда сърбинът. Сигурно не беше спал цяла нощ. - Ще ми се тези преговори никога да не бяха започвали. И да заловим най-накрая този проклет убиец!
- Разбрах, че и ти си носил униформа навремето. Само че тази на Мутимир.
Явица спря.
- Кой ти каза това?
- Какво значение има? Защо не ми каза, че познаваш Венда?
Комендантът се почеса по корема.
- Това са стари истории. Кой ли вече си спомня за тях.
- И все пак? За какво се скарахте с жупана?
- Загубихме сражение. Действахме прибързано, нямахме много опит и врагът се възползва от това. След битката Венда обвини мен, а аз - него. Той се оказа по-ловък и нагласи нещата така, че аз да изглеждам виновен. Мутимир му повярва...
- Кой бе виновен всъщност?
- Би ми се искало да не съм аз - Явица остави слънцето да огрее лицето му. - Истината е, че и двамата не действахме както трябва. После той се оказа достатъчно умен да го извърти в своя полза. Изкара ме едва ли не предател.
- Сигурно сериозно си му се ядосал.
Явица вдигна рамене.
- Правех всичко за княз Мутимир. Давах най-доброто от себе си. Дори и да бях сгрешил, Венда също не бе невинен. Заради него изгубих службата си. Всичко, което обичах...
Сърбинът замълча.
- И сега му отмъсти?
- Не го бях виждал от пет години. Бе станал още по-високомерен. Дори не ме поздрави. Направи се, че не ме познава. Но отговорът на въпроса ти е „не”! Не съм го убивал! Всъщност той ми направи услуга! Господарят Добрин ми плаща много по-добре, задълженията ми са по-малко и по-приятни. Да убия Венда тук, би значело да изложа всички на опасност.
Климент кимна и двамата продължиха мълчаливо. Не знаеше дали да вярва на военния или не. Макар да твърдеше, че е забравил обидата и дори сега се чувства по-добре, Явица бе скрил истината. Дали все пак сърбинът не бе решил да си отмъсти за нанесените навремето обиди?
Прекосиха коридорите, без да срещнат никого, и се насочиха към подземието на къщата. Явица взе две незапалени факли и спря пред висока дървена врата, подсилена с железни скоби, които бяха започнали да ръждясват. Извади огниво от кесията си и запали факлите. После отключи катинарите с един от ключовете на пояса си.