- Предложих му моите войници да охраняват и него, но ми отказа - едва чуто промърмори Деян. - Трябваше да го накарам насила.
- Но кой е човекът, който е имал среща с Мугел? Кой е убиецът? - попита Стрез.
- Някой, на когото жупанът е имал пълно доверие! Някой от нас! - отговори Ратомир и бавно изгледа смълчаните лица около себе си.
- Искам да се махна оттук! Веднага - Деян се запрепъва обратно към къщата. Падна в една преспа и се наложи телохранителите му да му помогнат, но ги отблъсна от себе си.
Войниците от имението донесоха широко платнище, поставиха трупа на жупана върху него и го отнесоха.
„Знам къде ще го оставят!“ - помисли си Климент и потръпна при спомена за тъмната крипта, превърната в морга.
Зад гърба му избухна спор.
Деян продължаваше да настоява незабавно да си тръгне и прати да извикат останалите войници от ескорта му, които скоро го заобиколиха с мрачни физиономии и насочени копия.
Добрин по всякакъв начин се опитваше да го убеди да остане поне до сутринта, но жупанът не искаше и да чуе. Нито доводите, че вече е тъмно и вали сняг, нито това, че пътищата са затрупани, успяха да го отклонят от намеренията му.
В разправията се включи и Дукум, който също настояваше Деян да остане, за да се опита все пак да започнат преговорите. Жупанът само се изсмя на това предложение.
- Ако почакаме още малко, българино, скоро няма да има съвсем с кого да преговаряш! - извика той и поиска още войници от Добрин, които да го съпровождат в падналия мрак.
Домакинът отказа, изтъквайки, че така или иначе няма как да минат през снега, а войниците ще му трябват за охрана на гостите. Въпреки това Деян настояваше да му дадат допълнителен ескорт, позовавайки се на положението си в сръбския двор. Добрин отказваше, твърдейки, че сигурността на гостите е най-важна. Дукум се опитваше да договори нови преговори на ново място с нови хора.
Климент стоеше все така загледан в опръскания с кръв сняг.
Когато и последният слънчев лъч угасна зад хоризонта, той се обърна, приближи се към групата на каращите се и каза:
- Знам кой е убиецът!
Отначало никой не му обърна внимание.
Глъчката продължи и се наложи Климент да повтори думите си.
- Тихо! Тихо! - развика се Ратомир и замаха с ръце, което накара останалите да млъкнат. - Българинът току-що каза, че знае кой е убиецът!
- Вярно ли е това, Клименте? - попита Дукум и избърса падналите на челото си снежинки.
- Да! - писарят вдигна високо глава, свали качулката си и огледа замръзналата в мълчание група пред себе си. - Знам кой е убиецът! И което е по-важно, знам защо го е направил!
Думите му предизвикаха какофония. Надвиквайки се един през друг, забравили ранга и положението си, насъбралите се искаха да знаят кой е престъпникът.
- Не тук! Слънцето залезе, студено е! Нека се върнем в залата. Там ще ви кажа кой е виновен за тези ужасни престъпления!
Писарят вдигна качулката си и с твърда крачка се отправи към къщата.
Мърморейки недоволно, останалите го последваха.
Скоро всички се събраха в голямата зала. Огънят бе разпален, по стените бяха закачени горящи факли. Въпреки това сенките продължиха да се прокрадват по ъглите, а засилващият се вой на вятъра вледеняваше сърцата.
Деян бе настоял личната му стража да се заеме с охраната на срещата и сега деветимата едри войници с мрачни лица, дрехи в синьо-сребърно и тежки копия в ръцете, стояха зад гърба на господаря си.
Не пропускайки да се прояви като добър домакин, Добрин бе наредил да донесат кани с вино и студено месо.
Климент се възползва от предложеното питие, отпи голяма глътка и стана. Погледите на всички мигновено се приковаха върху него. В залата се възцари мъртва тишина. Съзнавайки отговорността и рисковете, които поема, писарят пое дълбоко въздух и заговори.
- И така - започна той. - Станахме свидетели на ужасни неща. Скандалът между Венда и Докс, убийството на жупана, последвалата смърт на лекаря Балован, покушението срещу мен и секретаря Ратомир, а сега и убийството на Мугел. Всичко стана много бързо, само за два дни. Събитията следваха едно след друго с такава скорост, че преди да можем да си обясним как се е случило едно, вече ни връхлиташе друго.