- Сигурно се чудиш защо съм те повикал? - попита Борис, докато Климент кимаше отривисто. - Ще говоря направо - владетелят стоеше, без да отмества поглед от писаря. - Знам какво говорят всички в Плиска. Че съм станал слаб и нерешителен, че не мога да се меря с прославените си предци. Говорят за провала ми на бойното поле и се питат дали имам нужните качества, за да управлявам ханството.
- Това е държавна измяна. Всеки, който твърди подобно нещо, трябва да бъде екзекутиран! - надигна се от мястото си Дукум, но Борис продължи, без да му обръща внимание.
- Знам, че в тези думи може и да има истина! Но също така знам, че за да направя това, което искам, имам нужда от хора, на които да мога да се доверя? Ти такъв ли си, Клименте?
Писарят отвори уста, след което преглътна и само кимна с глава. Всякакви клетви за вярност щяха да звучат глупаво. Ханът едва ли би го извикал в тронната си зала, ако мислеше, че не може да му се довери.
- Дукум е сигурен, че може да ти се вярва - кавханът кимна с глава. - Но аз исках да се убедя с очите си. Исках да те видя и да преценя дали си човек, който заслужава доверие.
- Можете да ми вярвате, господарю!
- И аз така мисля - каза Борис и за първи път се усмихна. - Имаш открито лице и добри очи. Пък и, честно казано, нямам голям избор - ханът махна с ръка. - Нямам голям избор - повтори замислено Борис. - Нямам и много време. Не и докато Расате е в плен и всеки ден забавяне може да стане причина за смъртта му - ханът провлачи крака и отново се загледа през прозореца. - Аз съм предаден! - внезапно обяви Борис и гласът му прокънтя в празната зала. - Предаден! - ханът почти викаше. - Предаден в собствената си страна! В собствения си дворец! Предаден от някого, на когото имам пълно доверие! Някой, който знае какво мисля, какво правя и какво възнамерявам да направя! Някой, който е предал душата си на мрака, а сърцето си - на враговете ни!
Борис удари длани една в друга, очите му се наляха с кръв, лицето му пребледня. Климент се сви на мястото си, поразен от внезапния изблик на ярост у владетеля.
- Те знаеха за плановете ни - продължи тихо Борис като на себе си. - Знаеха колко отряда пращам. Откъде ще минат, къде ще се срещнат, кои са командирите им. Знаеха каква тактика ще използваме, къде смятаме да ги нападнем и с колко хора. След това бе лесно да примамят Расате и да избият войниците му! Те знаят дори кои са шпионите ни и ги избиват, преди да са успели да съберат каквито и да е сведения.
Ханът спря пред един от гоблените и бавно прокара ръка по везания плат.
- Оттук го изпратих, когато тръгна на война. Бях толкова горд. Ризницата му блестеше, озарена от слънцето, гребенът на шлема му се вееше, той ми помаха, докато укротяваше бойния си кон. А сега е пленен! - Борис ритна с крак стената като ядосано дете. - Обграден съм от мрак и предателство! Душата ми е в смут! Не смея да предприема нищо, защото врагът ми веднага ще го узнае.
- Но кой? - попита писарят. - Кой е предателят?
- Да! Кой е предателят? - Борис остави въпросът да виси във въздуха, след което продължи: - След една седмица с Дукум ще тръгнете за Сърбия. Сутринта приех сръбските жупани. Ще се срещнете с тях в имението на местен търговец, Добрин, близо до Ниш. Сърбин е, но иска работите му по границата да вървят добре. При него ще договорите условията на мира. Трябва да си върнем Расате и пленените боили колкото се може по-бързо! Едва тогава сърцето ми ще бъде свободно.
Климент кимна.
- Сърбия се управлява от трима братя, наследниците на княз Войтимир - Гойник, Маламир и Стоймир - продължи ханът. - Старият княз успя да покори и обедини под волята си всички сръбски племена. Настани се и укрепи столицата Достиника, откъдето командваше страната си. Засега тримата му синове управляват заедно, но споделената власт не е истинска власт. Плетат интриги един срещу друг, имат различия по много въпроси. В това число и за България. Маламир иска мир. Гойник настоява заловените пленници да бъдат избити, а войната да продължи. Стоймир се колебае.
- Но нали ние няма да се срещнем с тях? - попита Климент. - Каква всъщност е задачата ми?
- Ще се срещнете с техните представители - потвърди Борис. - Това ще са предварителни преговори. Но не се заблуждавай, на тях ще бъде договорено всичко. Понеже няма да участваме аз и сръбските князе, ще имате по-голяма свобода на действие. Ще можете да се лъжете, заплашвате и изнудвате, без от това да пострада нечий авторитет или чест. Важното е да постигнем крайната си цел - Расате трябва да се върне в Плиска!
Дукум се размърда на мястото си, но не каза нищо. Дори и да бе изненадан от поставената му задача, кавханът не даде по никакъв начин израз на мислите и чувствата си.