- Арестувайте този предател!
Скоро, обезоръжен и вързан, Стрез лежеше в единия ъгъл на залата.
- Но той ли е убиецът? - Добрин зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички.
- Труден въпрос - отговори Климент. - Дали Стрез не бе убил Венда, за да прикрие предателството си? Но някои неща не се връзваха. Ако той беше убиецът, нямаше да отиде на другия ден да претърсва стаята на жупана. Би го направил веднага след като го убие.
- Кой тогава е бил? - попита Дукум. - Кой?
- Добре! - Климент огледа присъстващите. - Нека започнем поред. Всеки тук е имал причина да убие Венда. А след това да отстрани останалите, защото са видели или знаели нещо. За Деян казах. За Стрез - също. Докс е имал същата възможност. Той се скара с Венда, всички чухме как го заплаши. Имаме само думата на Стрез, че братът на хана не е напускал стаята. Но той би казал каквото му нареди господарят му.
- Но Венда не би го пуснал в стаята си - напомни му Ратомир.
- Може и да го е пуснал. Ако е мислел, че е някой друг. Или ако братът на хана е казвал, че идва да се извини.
Всички погледнаха към Докс, който се ухили.
- Бях пиян! Цяла нощ спах! - каза той.
- Явица също би могъл да е убиецът - продължи Климент, без да му обръща внимание. - Той е комендант на имението, свободно обикалял из коридорите, без да събуди подозрение. Той, както и Добрин, са имали стари сметки за разчистване с жупана. Може би затова всъщност са искали преговорите да се проведат точно тук. Двамата заедно, обединени от омразата си към Венда, са го убили!
Всички зашумяха.
- Мугел... - писарят някак си успя да надвика шумотевицата - Мугел е бил разорен. Трябвало е да се раздели със скъпите бижута, с които обича да се кичи, и с всичките си тоалети. Надявал се е да се ожени за Биляна и зестрата й да го спаси от фалит. Венда е бил пречка в осъществяването на този план.
- Но жупанът беше убит! - отбеляза някой, но без да му обръща внимание, Климент продължи:
- Не трябва да забравяме и Ратомир! Той също иска да се ожени за Биляна. Но Добрин е решил да я даде на Венда. Или на Мугел. И секретарят решава да отстрани един от тези, които стоят на пътя му.
- Какво? - за първи път Добрин беше наистина изненадан. - Вярно ли е това, Ратомире?
Секретарят само повдигна рамене и се загледа в пода. Лицето му гореше.
- В убийството спокойно би могла да му помогне и самата Биляна - продължи Климент.
- А днес са довършили и Мугел - злорадо обяви Деян и се засмя. Никой не се присъедини към жупана.
- Но нека се върнем към началото и видим какво се е случило в действителност. След скандала Венда се връща в стаята си. Ядосан е от спречкването с Докс. Вероятно се притеснява, че преговорите ще потръгнат трудно. Пиршеството свършва и всички се разотиват. Някой се качва при жупана. Някой, на когото той има достатъчно доверие, за да му отвори вратата въпреки яда си и факта, че е само по долна риза. Вече обсъждахме това. Дошлият убива Венда, като му прерязва гърлото и го пробожда в сърцето. Заключва вратата отвън, пъхва ключа под нея, за да изглежда така, сякаш Венда се е залостил отвътре. Тръгва по коридора. Въпреки късния час аз и Явица, които още не сме заспали, чуваме стъпките му.
На другата сутрин мъртвият жупан е намерен. Заедно с Ратомир започваме разследването. На обяд, докато се храним, Балован ни казва, че нещо не е наред. Убиецът го чува. Чува също, че лекарят ще пробва нови билки за виното си и кани и нас с Ратомир да се присъединим. Убиецът се промъква в стаята на лекаря и поставя отрова в едно от гърненцата му. По-късно Балован се връща, пие от виното и умира. Жупаните искат да си тръгнат, но не могат. Мугел започва да нервничи. Няколко пъти иска да му кажа какво знам. Убиецът решава, че жупанът или знае нещо, или го подозира. Примамва го навън в снега и го убива.
- А нападението в складовете? Не го ли пропусна? -попита Докс.
- Това е било работа на Стрез. След като го заварих в стаята на Венда, му е било ясно, че ще почна да го подозирам. Не е искал да рискува. Не е знаел и какво съм казал на Ратомир. Двамата със секретаря бяхме цял ден заедно, нормално е да споделя подозренията си с него. Затова чигатът подмамва първо него, след това мен, за да ни убие. Вечерта след пожара забелязах петна по дрехите му. Тогава не обърнах внимание, но сега съм сигурен, че са били от лененото масло, което е излял върху сламата. Нападението му нямаше нищо общо с убийствата, но идеално пасваше в цялата картина. Извършеното престъпление лесно щеше да бъде приписано на убиеца.