- Но кой е той!? - гласът на Деян бе тих, но властен. - Кой е убиецът?!
- В тази история наистина има толкова много неща, събрани накуп, толкова много пътища, по които можеше да се тръгне, че те се прикриват и пречат един на друг. Първото нещо, което ме смути, бе, че и аз, и Явица бяхме чули различни стъпки по едно и също време по коридора. Аз в дясната, той в лявата му част. Какво значеше това? Едва ли след като е извършил престъплението, убиецът е искал да се разхожда напред-назад. Той би отишъл или вляво, или вдясно. Но не и на двете страни. Което означаваше само едно - убийците са били двама.
- Двама ли? - Деян се изправи. - Как така двама?
Ратомир одобрително закима с глава.
- Двама! - повтори Климент. - Доказват го и раните. Няма смисъл, след като си прерязал на някого гърлото, да го пронизваш и в сърцето. Или обратното. Ненужно е и е неудобно. Убиецът рискува да се изцапа с кръв, докато нанася втория си удар. Но ако убийците са били двама? Представете си - двама души, на които Венда вярва, влизат в стаята му. Започват да обсъждат това, което се е случило по време на вечерята. Единият седи пред жупана, другият се разхожда из стаята. Този, който е прав, застава зад жертвата и дава знак на съучастника си. Той се навежда напред и пробожда нищо не очакващия Венда в сърцето. През това време другият отзад му прерязва гърлото. След което си тръгват. Единият - към стаята си вляво, другият - към тази вдясно. Почистват оръжията си и си лягат, а на другата сутрин се преструват на изненадани от случилото се.
- Но кои са те? - Климент не успя да разпознае чий точно глас се извиси над останалите.
- Само двама души биха могли да влезнат толкова спокойно при Венда, да се разхождат зад гърба му и той да не е нащрек. Деян и Мугел!
- Какво! - жупанът скочи на крака и заудря с юмрук по масата. Войниците зад него смутено се раздвижиха. - Веднага наредете на малоумния си писар да млъкне! Не мога повече да слушам подобни безсмислици - провикна се той към Дукум.
- Това е, което е видял Балован - продължи Климент, без да обръща внимание на крясъците на сърбина. -
Различните рани. Те са били нанесени с различни оръжия и като лекар е можел да ги различи. Било е въпрос на време да го направи. Затова са го убили.
Писарят замълча за малко.
- Отидох в подземието, където са труповете. Внимателно разгледах раните на Венда. Те наистина са от различни оръжия - личи, ако знаеш какво търсиш. Особено ударът в сърцето. Той е нанесен от острие в четириъгълна форма. Същото като кинжала, който Деян носи и в момента!
Лицето на сърбина се сгърчи.
- Но Мугел бе убит! Как може да е участвал в престъплението, след като е мъртъв - извика Явица.
- Писарю, дали си спомняш собствените си думи отпреди малко! - Деян се изсмя подигравателно. - Аз бях с теб през целия следобед. Заедно видяхме как Мугел излезе през вратата, заедно стигнахме до мъртвото му тяло. Как тогава съм го убил?
- Така е! - съгласи се Климент. - Защото убийците не са били двама. Били са трима! Помогнал ви е Докс!
В залата настана хаос от гласове, блъскане на мебели и викове. Почервенял от гняв, братът на хана бе скочил на крака и се бе втурнал към писаря. Дукум и Явица се опитваха да го задържат. Деян се смееше истерично, махайки с ръце, Добрин и Ратомир обградиха Климент и го затрупваха с въпроси.
Войниците покрай стените нервно се въртяха, очаквайки да им заповядат нещо.
- Тихо! Тихо! - Добрин успя да надвика останалите. -Нека чуем какво има да ни казва писарят, а след това ще решим какво да правим.
Продължавайки да заплашва и сипе ругатни, Докс беше усмирен. Той седна на мястото си и хвърляйки мрачни погледи към писаря, на един дъх пресуши чашата с вино пред себе си.
- Това, което не ми даваше мира, бе, че не виждах причината за всичко това - каза Климент. - Защо бяха нужни тези убийства? Защо в тях бяха замесени толкова много хора?
През цялото време имах чувството, че пропускам нещо. Нещо важно, което да завърши картината. Тази вечер, когато видях кръвта по снега около тялото на Мугел, си спомних. Не за първи път виждах подобна картина. Преди няколко дни видях още повече кръв, разплискана върху снега. След нападението на печенегите.
- Печенегите ли? - учудено попита Дукум. - Те пък какво общо имат?
- Още от самото начало някой пречи на начинанието ни. Лудият шаман, който се опита да ни уплаши с пророчествата си в Плиска. Нападението на печенегите. Убийството на жупана. Някой много иска да попречи на преговорите. Някой, който не би имал полза от сключването на мира.