- Не трябваше да се стига дотук! Ако печенегите ви бяха избили в снега, всичко това щеше вече да е минало! Но както каза Деян, нямам друг избор.
- Това е! - жупанът се облегна на масата и погледна към капитана на войниците си. - Избийте ги!
- Помощ! Помощ! - започна да вика Ратомир, докато другите се оглеждаха. - Няма ли кой да ни помогне?
- Можеш да викаш колкото си искаш, секретарю! -разсмя се жупанът. - Стените на имението са достатъчно дебели, а и виелицата навън заглушава думите ти. Войниците на Добрин вече спят. Така че можете да викате колкото си искате! Няма кой да ме спре!
- Напротив! Има! - вратата на залата се отвори и отвън повя студ. В рамката стоеше висок мъж с нахлупена качулка, дълга до земята пелерина и изваден меч.
- Какво става? Кой си ти? - смаяно извика Деян.
Мъжът пристъпи в светлото и отметна назад качулката си. Дълги кестеняви коси се посипаха по раменете му. Върху челото му проблясваше златна диадема.
Деян рязко пое дъх, залитна и отстъпи назад.
- Господарю Мутимир! Но как? Как дойдохте тук?
- Аз го повиках! - отговори писарят.
Войниците, които бяха тръгнали напред с насочени копия, свалиха оръжията си и се заоглеждаха смутено. Новодошлият пристъпи към тях и вдигна високо меча си.
- Аз, княз Мутимир, един от тримата върховни владетели на Сърбия, ви заповядвам да се предадете! Само така можете да се надявате на милост!
Войниците сведоха копията си. Всички замълчаха, гледайки като хипнотизирани владетеля, короната и меча му. Князът вдигна лявата си ръка. Изведнъж тишината бе разцепена от смеха на Деян.
- Така е още по-добре! Ще свършим с теб веднъж завинаги, господарю Мутимир - гласът на жупана се изви иронично. - Напред! - рязко извика той. - Ще получите по петстотин златни монети, след като избиете всички. Който убие Мутимир, ще получи хиляда!
Без да се бавят, войниците отново вдигнаха копията си и нападнаха. В същия миг Мутимир свали меча си. Стаята внезапно се изпълни с хора, които наизскачаха от мрака навън. Облечени в железни ризници и високи шлемове, част от тях заобиколиха господаря си, докато другите бързо се справиха с изненаданите служители на жупана.
- Но как? Какво става? - невярващ, Деян заотстъпва към стената. В залата нахлуха още войници с плетени железни ризници под дебелите зимни наметала, кожени шлемове, дървени щитове и извадени мечове. Един от тях носеше знамето на Мутимир - изправена мечка на златно-червен фон.
След миг Деян и Докс бяха оковани и поставени на колене пред княза. Той вдигна високо меча си и посочи брата на хана.
- Тебе, българино, не мога да те съдя! Предавам те на другарите ти, които ти измами, предаде и се опита да убиеш. Друг ще бъде твоят съдник, не аз - князът се обърна към Деян: - Тебе, жупане Деян, за това, че предаде тези, които ти имаха доверие, за заговора, в който участва, и убийствата, които извърши, осъждам на смърт чрез обезглавяване. След това тялото ти ще бъде оставено на кучетата, а родът и името ти ще бъдат опозорени навеки. Присъдата ще бъде изпълнена незабавно! Изведете го!
Войниците подхванаха жупана и го поведоха навън. Никой друг не помръдна.
Внезапно нощта бе пронизана от тежък, тъп удар.
След това настана тишина.
Епилог
- Какво ще стане с Докс? - попита Климент седящия до него Дукум.
Двамата бяха специални гости на хан Борис в голямата зала на двореца в Плиска. Множество факли, закрепени в красиво изработени бронзови скоби с глави на животни, осветяваха просторното помещение. По облицованите с резбовано дърво стени бяха накачени тежки гоблени с извезани ловни и военни сцени. Дълги пурпурночервени знамена, поръбени с голямо златно слънце с шест лъча в средата, се спускаха от тавана над главите на присъстващите. Красиви рози оформяха краищата на високите мраморни колони на голямата зала.
В дъното, върху малък подиум, бе поставен тронът. Борис седеше на високия си стол, а на главата му проблясваше златна корона. Черната му коса и брада бяха грижливо подрязани и сресани, очите му грееха, обхождайки бавно залата.
Беше минал повече от месец, откак се прибраха от Сърбия. Събитията следваха едно след друго с такава скорост, че Климент не можеше да ги следва.
След като разобличи заговора на Докс, Деян и Мугел, се бяха случили още много неща. За някои от тях писарят знаеше със сигурност, за други се досещаше, за трети нямаше никаква представа.
След екзекуцията на Деян Дукум бе скочил, бе стиснал силно ръката на Климент и заедно с Мутимир и Добрин се бе оттеглил в покоите на домакина.