На другия ден пратеничеството свърши. Климент и кавханът се разделиха. Под засилена охрана писарят се връщаше в Плиска. Малко преди него натам потегли бърз куриер, който да извести Борис какво се бе случило.
На връщане Климент и охраната му пътуваха без произшествия. Снегът спря да вали, пътищата станаха проходими. В края на колоната, затворен в желязна клетка, поставена върху каруца, бе окованият Докс. Климент се опита да заговори брата на хана, но онзи го наруга и се опита да го заплюе.
След седмица бяха в Плиска.
Климент се учуди, като разбра, че ханът не е в столицата. Борис бе заминал за Сърбия.
„Значи преговорите все пак ще се състоят“ - помисли си писарят, доволен, че вече не е част от тях.
Из града се усещаше напрежение. Всички предричаха нова война. Климент чу няколко злобни подмятания, че е крайно време Борис да даде властта на някого, който може да се справи по-добре от него.
Десет дни по-късно ханът и Дукум се върнаха. Заедно с тях яздеха Расате и пленените боили. Тъмните очи на престолонаследника просветваха злобно. Расате въртеше глава на всички страни, сякаш търсеше някого, надсмиващ се на поражението му, за да го накаже веднага.
Малко по-късно кавханът прати да го повикат.
Климент завари Дукум в добро настроение.
- Няма да има война! Борис и Мутимир се договориха! - посрещна го великият боил и му разказа какво се бе случило.
Стаята на Мугел била претърсена и били открити различни отрови. В дисагите на Деян бяха намерени планове за разпределяне на властта в Сърбия между господаря му Гойник и Стоймир. Както част от кореспонденцията, която той и господарят му бяха водили с Византия.
- Мутимир никога няма да може да ни върне услугата! - засмя се Дукум. - Е, не че не се опита.
Князът се бе съгласил да проведе преговорите веднага, без двамата си братя. Мутимир бе готов на всичко, за да върне направената му услуга.
- Съгласи се да освободи Расате, както и всички останали пленници.
Двамата владетели бяха подписали мирен договор, бяха дали обети и бяха пили от една и съща чаша с вино. За да засвидетелства добрите си намерения към Борис и България, Мутимир бе пратил двамата си синове да проводят хана до границата. Там те го бяха дарили с кожи и скъпоценности.
Стрез наистина се бе оказал предател. В къщата му в Плиска бяха намерени няколко сандъчета с жълтици, както и част от писмата, които си бе разменял със сърбите.
- В крайна сметка всичко завърши добре. Дори приятелят ти Ратомир е доволен. След случилото се и ролята, която той изигра в него, Добрин се съгласи да го ожени за дъщеря си.
Климент се усмихна. Радваше се за сърбина.
- Малко е да казвам, че ханът е много доволен от всичко, което направи! - каза накрая Дукум. - Затова, като малка част от благодарността си, те прави багаин!
- Ще ти изкаже и лично благодарностите си, предполагам - каза Дукум и отпрати зашеметения от радост писар.
- Какво ще стане с Докс? - повтори въпроса си Климент, докато слугите внасяха блюдата с вечерята. Красиви сребърни подноси с желирани змиорки, гълъби с мед, задушени във вино петли и пълнен с различни меса и ароматни треви глиган с дълъг нож, забит в гърба.
Дукум усмихнато погледна последното блюдо.
- Едва ли ханът е поискал глигана случайно - каза великият боил. - Но, честно казано, се съмнявам, че ще нареди да убият Докс. Засега той е затворен в тъмница. Великият съвет на болярите ще реши съдбата му. Не трябва да забравяме, че той е предател, но не бива да забравяме също така, че е и брат на хана! А Борис е много различен от останалите владетели - Дукум сви рамене. - Само времето ще покаже каква ще е съдбата на Докс. Но засега е най-добре да се справим с глигана пред нас.
Слугите напуснаха помещението и Борис стана. Ханът се приближи до глигана, отряза голямо парче месо от плешката му, постави го в широка сребърна чиния, остави я пред писаря и му се поклони. Безкрайно смутен, Климент също се поклони на владетеля. Присъстващите изръкопляскаха, след което всеки се зае с храната пред себе си.
Дукум се обърна към писаря и го потупа по рамото.
- Е, Клименте - широко се усмихна той. - Вече си храненик на хана! Току-що Борис те прие в семейството си! - великият боил се засмя гръмогласно при удивения вид на писаря и вдигна чашата си в негова чест.