Маккейлъб кимна.
— Какво ще стане с него?
— Шефът му ще оттегли жалбата си в замяна на овъзмездяване за счупения прозорец. Това е. Днес ще го изслушат и ще го освободят.
Той отново кимна и сведе поглед надолу към килима.
— Така че забрави за него, Тери. Какво друго имаш?
Маккейлъб напрегнато я погледна.
— Близо съм. Остават ми още една-две стъпки и ще събера цялата мозайка. Сега зная кой е убиецът. И след още няколко дни ще науча кой го е наел. Имам имена, списък на заподозрени. Сигурен съм, че човекът, когото търсим, е в списъка. Довери се на инстинкта си, Джай. Можеш да ме арестуваш и да обереш лаврите, но ще сгрешиш. Накрая ще успея да го докажа. Но междувременно ще изпуснем възможността, която имаме сега.
— Кой е убиецът?
Маккейлъб се изправи.
— Трябва да си взема чантата. Ще ти покажа.
— Къде ти е чантата.
— В една от сушилните в пералнята. Скрих я там. Не знаех какво може да очаквам тук.
Тя се замисли за миг.
— Ще ида да я донеса — каза той. — Не се безпокой, лекарствата ми остават тук. Няма да избягам. Ако не ми вярваш, ела с мен.
Тя му махна с ръка.
— Добре, върви. Ще те почакам.
На път за пералнята Маккейлъб срещна Бъди Локридж, който носеше кожената чанта.
— Всичко наред ли е? Каза ми да я взема, ако видя някой да идва при теб.
— Всичко е наред, Бъди. Поне така ми се струва.
— Не зная какво ти е казала тази, но днес и тя беше тук с другите.
— Зная. Но мисля, че е на моя страна.
Маккейлъб взе чантата и тръгна обратно към яхтата. Вътре включи телевизора и зареди касетата от „Шърман маркет“. Превъртя записа на бързи обороти и видя как убиецът влиза, застрелва Глория Торес и собственика и после изчезва. След това се появи Добрият самарянин и Маккейлъб превключи видеото на нормални обороти. В момента, в който мъжът вдигна поглед от тялото на Глория, той натисна паузата и образът замръзна.
Маккейлъб посочи към него.
— Ето. Това е твоят убиец.
Тя дълго гледа към екрана. Лицето й не издаваше нищо.
— Добре, кажи ми защо.
— Заради хронологията на събитията. Аранго и Уолтърс изобщо не са разглеждали случая като нещо повече от обикновен грабеж. Наистина изглежда така — кой би могъл да ги обвини? Но са пропуснали много неща. Не са си направили труда да разработят или да проверят хронологията на събитията. Приемали са всичко за чиста монета. Но между времето на убийството, което се вижда на записа, и моментът, в който Добрият самарянин е позвънил в комуникационния център, има противоречие.
— Ясно. Вече ми го каза. Каква беше разликата, около половин минута, нали така?
— Трийсет и четири секунди. Според записа от магазина, Добрият самарянин е съобщил трийсет и четири секунди преди убийството.
— Но нали Уолтърс или Аранго ти е казал, че не са проверявали часовника на камерата. Просто са приели, че не е точен, тъй като навярно го е сверявал старецът — господин Канг.
— Точно това са приели. Но не и аз.
Маккейлъб върна записа до момента, в който се виждаше часовникът на Кюнгуон Канг, докато ръката му беше протегната върху щанда. Пусна го на бавни обороти, като превърташе назад-напред, докато на лентата се появи съответният час. Маккейлъб отново натисна пауза. После извади от чантата си снимката.
— И така, ето какво направих. Сравних времето, за да разбера кога точно се е случило това. Видя ли часовника?
Тя кимна. Маккейлъб й подаде снимката.
— Помолих един приятел, който е вършил работа за бюрото, да изчисти образа. Ето снимката. Както сама можеш да се убедиш, часовникът на стареца и този на камерата показват едно и също време. До секунда. Господин Канг трябва да е сверил часовника на камерата по своя. Съгласна ли си?
— Да. Двата часовника показват едно и също време. Какво означава това?
Маккейлъб вдигна ръка и й даде знак да почака. После извади бележника си и погледна хронологията на събитията.
— Сега знаем, че според часовника на Главния комуникационен център Добрият самарянин е позвънил в 22:41:03 ч: — трийсет и четири секунди преди убийството според часовника на камерата. Разбираш ли?
— Да.
Той й разказа за посещението си в магазина и после в дома на Канг, където му бяха показали часовника. Обясни й, че никой не го е пипал след убийството.
— После позвъних в ГКЦ, поисках им точно време и го сравних с часовника. Той избързваше само с четири секунди. Това означава, че в момента на убийството часовникът на камерата е бил само е четири секунди напред.
Уинстън свъси вежди и се наведе напред, като се мъчеше да не изостава от обясненията му.