— Това означава, че…
Тя не довърши.
— Означава, че между часовника на камерата и този в ГКЦ почти няма разлика — само четири секунди. Така че, когато в 22:41:03 ч. Добрият самарянин съобщил за убийството, часовникът на камерата в магазина е показвал точно 22:41:07 ч. Разликата е била само четири секунди.
— Но това не е възможно — поклати глава Уинстън. — Тогава убиецът още не е бил стрелял. Оставали са трийсет секунди. Глория дори още не е била в магазина. Навярно тъкмо е паркирала.
Маккейлъб замълча. Реши да я остави да си направи заключенията. Знаеше, че въздействието ще е по-силно, ако сама стигне до същите изводи.
— Значи така — каза Уинстън, — онзи тип, онзи Добър самарянин трябва да е съобщил преди самото убийство.
Маккейлъб кимна. Забеляза, че погледът й става все по-напрегнат.
— Защо да го прави, освен ако… не е знаел. Освен ако не е знаел, че ще ги убие. Той е… по дяволите… той трябва да е убиецът!
Маккейлъб отново кимна, но този път с доволна усмивка на лице. Знаеше, че тя вече е в неговата кола. И че скоро ще надуят газта до дупка.
36.
— Обмислил ли си го, проверил ли си дали всичко съответства?
— Горе-долу.
— Тогава ми обясни.
Маккейлъб стоеше в камбуза и си наливаше чаша портокалов сок. Уинстън беше отклонила предложението му да пийне нещо. Адреналинът не й позволяваше да седи на едно място. Маккейлъб познаваше това чувство.
— Почакай малко — отвърна той.
После изпи сока на екс.
Извинявай, струва ми се, че днес кръвната ми захар се поразмърда. Ядох прекалено късно.
— Добре ли си?
— Да. Сокът ми дойде добре.
Той остави чашата в мивката и се облегна на кухненския плот.
— И така, ето как го виждам. Започваш с господин Х, някой, когото за момента приемаме за мъж. Този човек се нуждае от нещо. От нов орган. Бели дробове, бъбрек, черен дроб, може би костен мозък. Или от роговица, но това е малко вероятно. Трябва да е нещо, което си струва убийството. Нещо, без което може да умре. Или ако наистина е роговица — без което ще ослепее.
— Ами сърцето?
— И то е в списъка, но нали знаеш, аз получих сърцето. Така че го зачеркни, освен ако не си сред тези, които смятат, че аз съм господин Х.
— Продължавай.
— Този тип, Х, има пари и връзки. Достатъчно, за да наеме убиец.
— Връзки с организираната престъпност.
— Възможно е, но не е задължително.
— Ами „Не забравяй за каноли“?
— Не зная. Много мислих за това. Прекалено е ефектно, за да го свържеш с истинската организирана престъпност, не смяташ ли? Навежда ме на мисълта, че е опит за отклоняване на вниманието, но засега това е само предположение.
— Добре, да го оставим за момента. Продължавай с господин Х.
— Ами, освен че е в състояние да наеме убиец, той трябва да има достъп до системата на ЦОТКО. Трябва да знае кой има органа, който му трябва. Знаеш ли какво е ЦОТКО?
— Днес научих. И казах на Невънс същото за теб. „Как е възможно Тери Маккейлъб да е имал достъп до ЦОТКО?“ Той ми отговори, че компютърната им система за сигурност била елементарна. Според тяхната теория ти си получил информацията, когато си бил в „Сидърс“. Получил си списък с донорите на кръв група АВ с CMV отрицателен и си започнал оттам.
— Добре. Сега да проследим същата теория, но с господин Х на мое място, който получава списъка и после измисля Добрия самарянин.
Маккейлъб посочи към трапезарията. Образът на Добрия самарянин продължаваше да се вижда на телевизионния екран.
— Убиецът тръгва надолу по списъка и ето, открива познато име. Доналд Кениън. Кениън е известен човек, главно заради многото си врагове. Ето защо той е отличен избор. Всички тези врагове — инвеститори и може би някой мафиот, който се крие зад кулисите, това е добро прикритие.
— Така че Добрият самарянин избира Кениън.
— Точно така. Избира го и после го наблюдава, докато научи навиците му. А те са съвсем прости, тъй като Кениън има гривна за проследяване и обикновено не излиза извън дома си. Но Добрият самарянин не се обезкуражава. Той проучва семейството и научава, че в продължение на двайсет минути всяка сутрин Кениън е съвсем сам в къщата. Тогава жена му води децата на училище.
Гърлото му пресъхна. Извади чашата от мивката и отново си наля портокалов сок.
— И той нанася удара си в този двайсетминутен прозорец. Знае, че трябва да свърши работата по такъв начин, че Кениън да остане жив, докато го закарат до болницата, но само толкова. Нали разбираш, трябва да запази органите за трансплантацията. Но ако стигне прекалено далеч и Кениън умре преди това, от него няма никаква полза. Та той влиза в къщата, хваща го и го води до входната врата. После го държи там и чака жена му да се прибере вкъщи. Кара Кениън да погледне през шпионката, за да се увери, че е тя. После го застрелва и го оставя на пода, свеж и готов.