— Но Кениън умира, преди да го закарат в болницата.
— Да. Планът е бил добър, но той се е прекарал. Използвал е куршум дум-дум. Неподходящи куршуми за такава работа. Те експлодират и правят на каша мозъка на Кениън, унищожават контролния център на всички животоподдържащи системи. Смъртта настъпва почти мигновено.
Маккейлъб замълча и погледна към Уинстън, която обмисляше думите му. Отиде при чантата си в трапезарията и извади купчина документи, като внимаваше да закрива чантата с тялото си. Не искаше Уинстън да види пистолета, който все още беше там.
Маккейлъб започна да прехвърля документите на плота в камбуза, докато откри каквото му трябваше.
— Това изобщо не би трябвало да е в мен, но все пак му хвърли един поглед. Транскрипция на записа, който бюрото е направило с незаконно монтирани подслушватели в дома на Кениън. Това е моментът, в който убиецът нанася удара си. Не са разбрали всичко, но това, с което разполагат, отговаря на думите ми.
Уинстън прочете онази част, която Маккейлъб бе заградил с химикалка във форда на Бъди Локридж на път за доковете.
НЕПОЗНАТИЯТ: Добре, погледни и виж кой…
КЕНИЪН: Недей… Тя няма нищо общо с това. Тя…
Уинстън кимна.
— Може да му е казал да погледне през шпионката — предположи тя. — Очевидно е била жена му, защото Кениън се е опитвал да я защити.
— Точно така. Забележи също, че според транскрипцията между тези последни реплики и изстрела е имало две минути мълчание. Какво друго би могъл да прави, освен да чака, докато тя се появи, за да открие тялото почти веднага след изстрела?
— Така изглежда — съгласи се Уинстън. — Ами това, че хората от бюрото са подслушвали? Мислиш ли, че убиецът не е знаел за тях?
— Не съм сигурен. Едва ли. Смятам, че просто е имал късмет. Но може да е допускал, че има някаква вероятност къщата да се подслушва. Възможно е тъкмо затова да е казал онова за каноли. Просто малко подвеждане, за всеки случай.
Маккейлъб довърши портокаловия си сок и остави чашата обратно в мивката.
— Добре, значи с него се е провалил — каза Уинстън. — И се е върнал към списъка от ЦОТКО. Следващото име, което е избрал, е моят човек, Джеймс Кордел.
Маккейлъб я остави да го осмисли. Знаеше, че колкото повече от загадката решава сама, толкова по-склонна ще е да повярва на цялата му теория.
— Променя патроните и вече използва обикновени, така че мозъчната травма да не е така разрушителна.
— Наблюдава Кордел, докато изучи навиците му и после подготвя убийството по подобен начин като с Кениън — ударът почти съвпада с пристигането на друг човек, който може да помогне. В случая с Кениън това е била съпругата му. В случая с Кордел е бил Джеймс Ноуан. Убиецът навярно е стоял зад Кордел, докато е видял колата на Ноуан да завива към банката. И тогава е стрелял.
— Мисля, че появата на Ноуан е случайност, — възрази Маккейлъб. — Не е възможно убиецът да е планирал пристигането на свидетел. Навярно е щял да застреля Кордел и после сам да телефонира в полицията от уличния телефон — на записа се вижда, че телефонът е точно до тротоара. Но е дошъл Ноуан и това го е принудило незабавно да изчезне. Решил е, че свидетелят ще съобщи от уличния телефон. Нямал е късмет, че Ноуан е позвънил от клетъчния си телефон и линейката е объркала адреса, което довело до фатално забавяне за Кордел.
Уинстън кимна в знак на съгласие.
— Когато са го закарали в болницата, Кордел е бил мъртъв — каза тя. — Още един провал. Убиецът се връща към списъка и идва ред на Глория Торес. Само че този път той не поема никакви рискове. Съобщава за убийството още преди да го извърши.
— Точно така, за да пратят линейка. Познавал е навиците на Глория. Навярно е чакал на онзи уличен телефон-. Когато е видял колата й да спира, е набрал номера на полицията.
— После влиза вътре, свършва работата и изчезва. Навън сваля маската и гащеризона и се превръща в Добрия самарянин. Отново влиза вътре, бинтова главата й и се маха. Този път се получава.
— Поучил се е от грешките си в първите два случая.
Маккейлъб скръсти ръце и изчака Уинстън да направи следващата крачка.
— Значи сега трябва да проверим къде са отишли органите — каза тя. — Трябва да идем в ЦОТКО и да вземем…почакай, нали каза, че имаш списък с имена?
Той кимна.
— От ЦОТКО ли?
— От ЦОТКО.
Маккейлъб се върна при чантата си и откри списъка, който му даде Бони Фокс. Обърна се и едва не се сблъска с Уинстън, която го бе последвала навън от камбуза. Подаде й листа.