— И на двата записа се вижда мъж — каза Маккейлъб. — Искам да разбера дали е един и същ.
— Искате да кажете, че не знаете.
— Не съм сигурен. Изглеждат различно. Но мисля, че в единия случай човекът е маскиран. Искам да съм сигурен.
Банкс зареди първата касета във видеото от лявата страна на пулта, включи го и на екрана започна да се върти записът от „Шърман маркет“.
— Този човек ли? — попита Банкс.
— Да. Замразете кадъра, когато образът е достатъчно добър.
Банкс намери момента, в който камерата беше хванала така наречения Добър самарянин в профил.
— Така добре ли е? Трябва ми профил. Трудно е да се прави сравнение във фас.
— Вие избирате.
Подаде и втората касета на Банкс. Скоро на десния видеоекран започна да се върти записът от хипнотичния сеанс.
— Върнете назад — каза Маккейлъб. — Мисля, че преди да седне, мъжът се вижда в профил.
Банкс върна записа.
— Какво му правите?
— Хипнотизирам го.
— Наистина ли?
— Поне така си мислех тогава. Но сега смятам, че се е преструвал… ето.
Банкс замрази образа. Джеймс Ноуан гледаше надясно, най-вероятно към вратата на стаята. Банкс си поигра с копчетата на пулта и с мишката на компютъра и увеличи образа, после усили контраста. Същото направи и с лицето на левия екран. След това се вгледа в двата профила. Няколко минути по-късно извади инфрачервената показалка от джоба си и я включи.
— Цветът на лицата не съвпада. Единият тип прилича на мексиканец.
— Не е трудно да се постигне. Достатъчни са няколко часа в солариум.
Банкс прекара червената точка на показалката по носа на Добрия самарянин.
— Погледнете извивката на носа — каза той. — Виждате ли двойната гърбица?
— Да.
Червената точка се прехвърли на левия екран и откри същата двойна гърбица на носа на Джеймс Ноуан.
— Това е само предположение, но като че ли много си приличат — каза Банкс.
— И на мен така ми се струва.
— Цветът на очите е различен, но това може да се направи.
— С контактни лещи.
— Точно така. И тук, разширената челюст на онзи тип отдясно. Гумен предпазител или дори лигнинови тампони, каквито е използвал Брандо в „Кръстникът“.
Маккейлъб мислено си отбеляза още една вероятна връзка с гангстерския филм. Репликата за каноли, а сега и лигниновите тампони под бузите.
— Косата също може да се промени — каза Банкс. — Всъщност, този тип като че ли носи перука.
Той прокара червената точка по косата на Добрия самарянин. Маккейлъб мислено се укори, че го забелязва едва сега. Косата бе съвършено пригладена, характерен признак за перука.
— Да видим какво друго имаме.
Банкс се върна на пулта и с помощта на мишката очерта друга част от Добрия самарянин. Ръцете.
— Като деца са — каза той. — Могат да си слагат грим, перуки, дори изкуствени гърди. Но не могат да направят нищо с ръцете си. Ръцете — а понякога и краката — винаги ги издават.
Когато увеличи и фокусира дланите на Добрия самарянин, той се прехвърли на другия пулт и направи същото с дясната ръка на Ноуан. После се изправи, за да изравни линията на погледа си с екраните и се наведе на няколко сантиметра от тях.
— Погледнете тук.
Маккейлъб също стана и се приближи.
— Къде?
— Първият има малък белег тук на кокалчето. Виждате ли го, депигментацията?
Маккейлъб се наведе, за да погледне към дясната ръка на Добрия самарянин.
— Чакайте малко — каза Банкс. Отвори едно от чекмеджетата под пулта и извади фотографска лупа от онези, които се използват за гледане на негативи. — Опитайте с това.
Маккейлъб вдигна лупата над въпросното кокалче и се вгледа. Макар че образът бе изкривен и мъглив, той забеляза, че белият белег е почти във формата на въпросителен знак.
— Добре — каза той. — Да видим другия.
Маккейлъб пристъпи наляво и с помощта на лупата откри същото кокалче на дясната ръка на Ноуан. Дланта му не беше в същото положение, но дебелият бял белег ясно се различаваше. Маккейлъб продължи да го разглежда, докато окончателно не се убеди. После затвори очи. Това беше. На двата екрана се виждаше един и същи човек.
— Има ли го? — попита Банкс.
Маккейлъб му подаде лупата.
— Да. Възможно ли е да получа снимки на тези два кадъра?
Банкс гледаше през лупата ръката на втория екран.
— Тук е — каза той. — Да, мога да ви направя снимки. Чакайте да кача двата образа на дискета и после ще я занеса на принтера в лабораторията. Ще ми отнеме само няколко минути.
— Благодаря, човече.
— Надявам се, че съм ви помогнал.