Извади пистолета и го вдигна нагоре на равнището на раменете си. После с едно движение се изправи и дръпна нагоре вратата.
Погледът му бързо обходи смътните очертания на гаража. Пистолетът му сочеше натам, накъдето се отправяха очите. Фаровете на колата осветяваха около една трета от помещението. До стената отляво видя разхвърляно легло и купчина кашони. Надясно забеляза силует на бюро и кантонерки. Върху бюрото имаше компютър. Мониторът бе включен и хвърляше лилава светлина по задната стена, към която беше обърнат. От тавана на почти двуметров кабел висеше лампа. Погледът на Маккейлъб проследи алуминиевата тръба от разклонителната кутия, по тавана и надолу по стената до електрически ключ близо до леглото. Пристъпи настрани и протегна ръка към ключа, без да гледа натам.
Луминесцентната лампа премигна веднъж, зажужа и после освети гаража със студена светлина. Сега Маккейлъб видя, че вътре няма никой, нито пък имаше място, където да се скрие. Помещението бе около шест на шест беше претъпкано с мебели — легло, шкаф с чекмеджета, отоплителна печка, двоен котлон и малък хладилник. Нямаше мивка и баня.
Отстъпи назад и заобиколи колата. Провря ръка през отворения прозорец и изключи фаровете. После пъхна пистолета под колана на джинсите си, този път отпред, за да може по-лесно да го извади. Накрая се върна в гаража.
Ако въздухът навън бе неподвижен, вътре беше застоял. Маккейлъб бавно заобиколи старото стоманено бюро и погледна към компютъра. Мониторът бе включен и скрийнсейвърът осветяваше екрана. Случайни цифри с различна големина и цвят се носеха по море от лилаво кадифе. Известно време Маккейлъб неподвижно го гледа. Усещаше вътрешно привличане, почти като свиване на мускул. Представи си червена ябълка, която подскача по мръсен линолеум. По гърба му пробягаха тръпки.
— Мамка му!
Маккейлъб извърна поглед от екрана и забеляза, че между месингови стойки върху бюрото са наредени книги. Повечето бяха справочници за работа с Интернет. Два от томовете съдържаха интернет адреси, имаше две биографии на известни компютърни хакери. Три от книгите бяха за оглед на местопрестъпление, имаше наръчник за разследване на убийства, книга за разследването на сериен убиец, известен като Поета, и накрая две книги за хипноза, едната от които за човек, на име Хоръс Гомбъл. Маккейлъб бе чувал това име. Групата за разследване на серийни убийства в бюрото няколко пъти се беше занимавала с него. Гомбъл бе бивш ласвегаски продуцент, използвал уменията си на хипнотизатор наред с наркотични средства, за да насилва малки момичета на панаири из цяла Флорида. Доколкото знаеше Маккейлъб, той все още беше в затвора.
Бавно мина зад бюрото и седна на изтъркания стол пред компютъра. Извади от джоба си химикалка и отвори с нея средното чекмедже на бюрото. Вътре нямаше много неща — само няколко молива и пластмасова кутия за СО-КОМ. Отвори я. Дискът се казваше „Проникване в мозъка“ и на обложката пишеше, че предлага екскурзия в човешкия мозък с подробни графики и анализ на функциите му.
Маккейлъб затвори средното чекмедже и отново използва химикалката, за да отвори едно от страничните. Вътре имаше само неразпечатана кутия карамелизирани пуканки. Във второто имаше кафяви пликове в зелени папки, закачени на две релси. Наведе се да погледне по-добре и прочете първата табелка.
Маккейлъб изпусна химикалката си на пода и в същия миг реши да не я вдига. Вече не го беше грижа, че оставя отпечатъци на вероятно местопрестъпление. Извади папката и я отвори на бюрото. Вътре имаше снимки на Глория Торес в различни дрехи и по различно време на деня. На две от снимките с нея бе Реймънд. На едната се виждаше Грасиела.
В папката имаше напечатан на машина дневник. Дневник за проследяване. Подробни всекидневни описания на движението на Глория. Бързо ги прегледа и видя повтаряща се забележка за вечерното й отбиване в „Шърман маркет“ на връщане от работа.
Маккейлъб я затвори и извади следващата папка. Можеше да се досети чие име е написано на табелката.
Не си направи труда да я отваря. Знаеше какво ще открие снимки. Вместо това той се наведе и погледна следващата. Очакванията му се потвърдиха.
Не отвори и тази папка. Прегледа табелките на останалите. Сърцето му биеше силно, сякаш някак си се беше откъснало в гърдите му. Знаеше имената от табелките. До последното.
— Ти си — прошепна Маккейлъб.
И отново си представи ябълките, които се сипят по пода и се търкалят в различни посоки.
Рязко затръшна чекмеджето. Трясъкът отекна в бетонния под и стоманените стени и го сепна като изстрел. Маккейлъб погледна навън в нощта през отворената врата и се заслуша. Не чу нищо, дори музиката. Само тишина.