Выбрать главу

— Виж, направо си късметлия, че не са я загубили и че си я получил цяла. Сядай. Още не съм съвсем готова.

— Тогава защо ми опяваш, че съм закъснял?

Тя не отговори. Маккейлъб седна отстрани на бюрото й и видя, че Уинстън преглежда написан на машина доклад, очевидно за да провери за грешки. После тя се подписа под всяка от страниците.

— Добре — каза Уинстън. — Искам да разговаряме в една от стаите за разпит. Видеото вече е заредено. Съгласен ли си?

— Почакай малко. Какво се случи, след като снощи си тръгнах?

— А, да бе. Теб те нямаше.

— Намерихте ли отпечатъци по луминесцентните тръби?

На лицето й разцъфна усмивка и тя кимна.

— Всичко, двете длани, и двата палеца, четири пръста. Вкарахме ги в компютъра и получихме аналог. Нашето момче е местно. Казва се Даниъл Криминс, трийсет и две годишен. Спомняш ли си онзи психологически профил, който направи за спецгрупата, разследваща Кодовия убиец? Е, познал си. Абсолютно точно.

Маккейлъб кипеше от енергия, макар че се мъчеше външно да изглежда спокоен. Мозайката най-после се подреждаше. Опита се да си спомни името на заподозрения от случая, но не успя.

— Разказвай.

— Учил в лосанджелиската полицейска академия и се провалил. Това станало преди пет години. Доколкото успяхме да установим, оттогава е работил в областта на безопасността. Нямам предвид като частен детектив. Компютри. Давал е съвети по Интернет, имал е страница в мрежата, пускал е реклами. Общо взето продавал компютърна сигурност. Научихме, че понякога си осигурявал работа, като прониквал в компютрите на някоя компания и после пращал на директора електронна поща, в която обяснявал колко е лесно това и защо би трябвало да го наемат да защити системата им.

— ЦОТКО?

— Позна. В момента наша група работи там, но преди малко се свързаха с нас. Един от шефовете си спомня, че миналата година получил електронна поща От Криминс. Но го помислил за майтап. Изтрил съобщението и не получил друго. Но това показва, че Криминс е влизал в ЦОТКО.

Маккейлъб кимна.

— Някой прегледал ли е досието му в лосанджелиското управление?

— Да, Аранго. Гризе го съвестта. Накратко, този тип издържал пет месеца. Причината за напускането му била — цитирам — „неспособност да се впише в колегиалната атмосфера в академията“. В превод това означава, че е бил затворен в себе си, човек, който просто не става за патрул. Никога не би успял да си намери партньор. Затова го изхвърлили. Но той бил ченге от второ поколение. Старецът му се пенсионирал преди десет години. Улиг накара някой от оперативното бюро да потърси баща му. Според него синът му в момента работел в лосанджелиското управление. Не знаел, че Дани е изхвърлен. Твърди, че не е виждал сина си от пет-шест години, но когато разговаряли по телефона, момчето винаги му разказвало бойните си подвизи.

— Да, просто си ги е измислял.

Наистина всичко съвпадаше. Комплекс за малоценност. След академията Криминс го беше прехвърлил от баща си върху лосанджелиската полиция. Изхвърлянето му навярно бе довело до психически срив, превърнал безобидния му измислен живот в смъртоносно забавление. Всички убийства бяха извършени на територията на лосанджелиското управление. Той доказваше на подценилата го институция колко е умен и опитен.

Маккейлъб се сети, че когато три години преди това беше разработвал профила на Кодовия убиец, той бе предложил първо да бъдат разпитани уволнени полицаи и хора, изключени от академията. Доколкото знаеше, това беше направено.

— Почакай. На времето би трябвало да са разпитали този тип. В психологическия портрет се включваше възможността за провалена кариера в органите на реда.

— Бил е разпитан. Затова Аранго се занимава с досието му. Криминс някак си е издържал теста. Разпитали са го хора от спецгрупата, но не е предизвикал никакви подозрения. Все пак това трябва да го е уплашило. Разпитът е станал четири седмици след последното кодово убийство. Възможно е да е престанал тъкмо заради това.

— Навярно. Но няма да е много добре, когато се разчуе, че този тип е бил разпитван и че не са му обърнали внимание.

— Адски жалко. Защото пресконференцията е определена за три часа.

Маккейлъб се замисли върху факта, че убийствата са престанали след разпита на Криминс. Изпитваше известно удовлетворение, че е възможно той да е причина за това. Докато се наслаждаваше на тази мисъл, Уинстън отвори една от папките на бюрото. Вътре имаше купчина цветни снимки. Тя извади най-горната и му я подаде. На нея се виждаше Криминс в униформа на курсант от академията. Добре подстриган, гладко обръснат, със слабо лице и замечтан поглед.

— Очевидно в ролята на Ноуан не си е направил много труд да се преобрази — каза Маккейлъб. — Само очилата и нещо под бузите, така че лицето му да изглежда по-пълно.