Онова, което накара Маккейлъб да спре, беше конюшнята. Спомняше си, че Криминс бе споменал за кон на плажа. Излезе от джипа и започна да се спуска по изсечената в скалата стръмна пътека. Широката, бяла плажна ивица бе уединена. Беше дълга около километър и половина и от двете й страни се издигаха високи, назъбени скали, врязани в морето. Към южния край Маккейлъб видя надвисналата скала, която Криминс бе описал по време на хипнозата. Маккейлъб знаеше, че най-добрият и най-убедителен начин да излъжеш е да кажеш колкото може повече истина. Затова беше приел описанието на мястото, на което Криминс се чувстваше най-спокоен, за действително. И сега го бе открил.
До Плая Гранде го беше отвела простата логика. Местността, описана от Криминс по време на сеанса, очевидно се намираше на тихоокеанското крайбрежие. Според думите му, той обичал да шофира дотам и тъй като Маккейлъб знаеше, че по калифорнийския бряг на юг от Лос Анджелис няма толкова уединен плаж, местността очевидно се намираше в Мексико. И тъй като Криминс беше казал, че пътува до там с автомобил, това елиминираше Кабо и другите точки далеч на юг по полуостров Байа. Трябваха му два дни, за да обиколи останалата част от крайбрежието. Маккейлъб спираше във всяко село и всеки път виждаше отбивка от магистралата към плажа.
Криминс бе прав. Мястото наистина беше красиво и спокойно. Пясъкът бе като захар и морето се беше врязало дълбоко в скалата, която приличаше на замръзнала вълна.
На плажа нямаше никой. Беше работен ден и Маккейлъб предполагаше, че през седмицата мястото обикновено пустее.
На брега имаше три коня. Те преживяха над празната си ясла в очакване на клиенти. Нямаше нужда да ги завързват. Морето и скалите ограждаха плажа отвсякъде. Единственият изход бе стръмната пътека нагоре към конюшнята.
Маккейлъб носеше бейзболна шапка и слънчеви очила, за да се защити от силното обедно слънце. Беше с дълги панталони и шушляково яке. Но омаян от красотата на местността, той остана на плажа дълго след като установи, че Даниъл Криминс не се вижда никъде. Малко по-късно по пътеката се спусна тийнейджър по шорти и потник и се приближи към него.
— Вие иска поязди?
— Не, gracias.
Маккейлъб извади от джоба на якето си снимките, които Тони Банкс му бе свалил от видеозаписите, и ги показа на момчето.
— Виждал ли си го? Този човек… Искам да го открия.
Тийнейджърът погледна към снимките и не даде знак, че разбира. Накрая просто поклати глава.
— Не, не открие.
Той се обърна и се заизкачва обратно по пътеката. Маккейлъб прибра снимките в якето си и няколко минути по-късно самият той започна стръмното изкачване. На два пъти спря, за да си почине.
Обядва в ресторанта с омар, печен в тесто и гарниран с чили. Това му струва равностойността на пет щатски долара. Показа снимките още няколко пъти, но без резултат. След това отиде в пощенската станция и набра номера на яхтата си, за да провери дали някой е оставил съобщение на телефонния му секретар. Нищо. После за четвърти път след заминаването си набра номера на Грасиела и отново му отговори секретарят й. Не остави съобщение. Очевидно тя не искаше повече да разговаря с него.
Маккейлъб си запази стая в мотела, като плати в брой и използва измислено име. После реши да покаже снимките на мъжа на рецепцията и отново получи отрицателен отговор.
От бунгалото му се виждаше част от плажа и океана. Брегът продължаваше да пустее. Свали си якето и реши да подремне. Лошите пътища, ходенето по пясъка и изкачването по стръмните пътеки през последните два дни го бяха изтощили.
Преди да си легне, Маккейлъб отвори сака си върху леглото, остави четката и пастата за зъби в банята и подреди върху нощното шкафче пластмасовите шишенца с лекарствата и кутията с хартиени термометри. Извади пистолета си и също го постави при тях. Винаги имаше известен риск да пренасяш оръжие през границата. Но както очакваше, отегчените мексикански служители просто му махнаха да продължава.
Когато намести глава между двете миришещи на мухъл възглавници, той реши отново да провери плажа по залез-слънце. По време на сеанса Криминс бе описал залеза. Може би щеше да е там. В противен случай щеше да започне да го търси из къщите над селото. Маккейлъб беше сигурен, че ще го намери. Не се съмняваше, че е открил мястото, описано от Криминс.
За първи път от месеци насам сънищата му бяха цветни и очите му мърдаха под силно стиснатите клепачи. Яздеше едър кон с цвета на пясъка на плажа, по който препускаше. Преследваха го, но неспокойният жребец не му позволяваше да се обърне и да види кой е зад него. Копитата на животното вдигаха във въздуха огромни облаци пясък.