Грасиела сякаш усети погледа му и вдигна очи към него. Двамата се усмихнаха. Когато му се усмихваше така, Маккейлъб чувстваше, че сърцето му се свива. От щастие.
Това пътуване бе проверка. Не само за яхтата, но и за тях двамата. Така беше казала тя. Проверка, за да видят дали са в състояние да преодолеят преградата помежду си, мъчителната история на случилото се.
Не можеше да се надява на повече. Това бе всичко, което искаше — просто шанс. За първи път от много време насам той имаше цел.
Маккейлъб отново погледна напред и провери курса на яхтата. Вече се виждаше камбанарията на хълма, а до нея покривите на къщите. Градът беше прекрасен и той нямаше търпение да им го покаже.
Маккейлъб за пореден път крадешком хвърли поглед към кърмата. Косата на Грасиела бе завързана отзад заради вятъра и очите му се плъзнаха по прелестната линия, която се откриваше. В последно време изпитваше нещо много подобно на вяра и нямаше представа накъде го води тя. Беше объркан, но не и загрижен. Знаеше, че всъщност няма значение. Той вярваше в Грасиела Ривърс и не се съмняваше, че това е здрава основа, върху която наново да изгради живота си.
Романът „Кръв“ е художествена измислица, но е вдъхновен от разговорите с моя приятел Тери Хансън, на когото трансплантираха сърце в деня на Св. Валентин през 1993 г. Благодаря му за искрените разкази, в които описа емоционалните и физическите промени, настъпили в живота му.
Бих искал също да благодаря на онези, които ми помагаха със съветите и опита си, докато пишех. Всички грешки са допуснати единствено по моя вина. Изразявам признателността си на Линда и Кали за това, че ме изтърпяха, на Уйлям Гайда, бивш служител в лосанджелиското полицейско управление, за това, че ме научи на изкуството на разпит под хипноза, и на Джим Картър за това, че ми показа яхтите на доковете Кабрило. Благодаря също на Джийн Рийл, бивш агент от ФБР, на Скот Андерсън, цар на компютрите, на Лари Сълкис, отличен стрелец, и на Скот Аймън, мой гуру в литературата.
Много ми помогнаха с размислите си и онези, които четяха вече готовите страници. Сред тях са Мери Конъли, Сюзън Конъли и Джейн Конъли, Джоъл Готлър, Брайън Липсън, Филип Спицър, Бил Гарбър, Мелиса Рукър и Клинт Истууд. (Специални благодарности на Джоъл за идеите, свързани с хармониката.) Моят редактор Майкъл Питш както винаги блестящо изпълни задачата си.
И накрая отново благодаря на книгоразпространителите, които ми помагат да разказвам историите си.