Отгоре бяха пръснати няколко сметки и квитанции, папка, пълна с медицински резултати, почти празни кафяви пликове, три рекламни брошури от конкурентни сухи докове и правилник на доковете Кабрило. Чековата му книжка бе отворена и готова за използване, но той не можеше да се заеме с тривиалната задача да изплаща сметки. Не сега. Чувстваше се неспокоен, но поради друга причина. Не можеше да престане да мисли за посещението на Грасиела Ривърс.
Маккейлъб започна да подрежда бюрото си, докато не откри вестникарската изрезка, довела жената на яхтата му. Беше я прочел в деня на излизането й, изряза я и после се опита да забрави за нея. Но се оказа невъзможно. Статията привличаше към яхтата му постоянна върволица от жертви. Майката, трупът на чиято дъщеря тийнейджърка бил открит нататък по плажа в Редондо. Родителите, чийто син бил обесен в апартамент в западен Холивуд. Младият мъж, чиято съпруга една вечер отишла на събиране и никога не се завърнала. Имаше и други. Всички бяха зомбита, почти вцепенени от мъка и от измяната на вярата им в Господ, който не би трябвало да допусне всичко това. Маккейлъб не можеше да ги утеши, не можеше да им помогне. И ги отпращаше.
Беше се съгласил да даде интервю за вестника само защото бе длъжник на репортерката. Когато работеше в бюрото, Кейша Ръсел винаги се беше държала добре с него. Тя бе от онези журналисти, които даваха и невинаги вземаха. Беше му позвънила на яхтата месец преди това, за да получи дълга си. Бяха й възложили да напише материал за рубриката „КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С…“. Година по-рано Кейша бе написала репортаж за планираната операция на Маккейлъб и сега искаше да информира читателите, че най-после му е била извършена трансплантация. Той би предпочел да отклони поканата, тъй като знаеше, че това ще сложи край на анонимния му начин на живот, но Ръсел му припомни за всички онези случаи, в които му беше помагала — и като премълчаваше подробности за различни разследвания, и като ги подхвърляше в репортажите, в зависимост от предпочитанията на Маккейлъб. Той знаеше, че няма избор. Винаги изплащаше дълговете си.
В деня на публикуването на материала Маккейлъб го възприе като официален знак за края на кариерата му. Обикновено рубриката се пазеше за неуспели политици, изчезнали от местния обществен живот, или за хора, чиято мимолетна слава отдавна е залязла. От време на време пускаха репортажи за прочут в миналото телевизионен актьор, който сега продавал недвижими имоти или станал художник, защото това било истинското му призвание.
Разгъна изрезката и я препречете.
РЕПОРТЕР НА „ТАЙМС“
Преди време лицето на Теръл Маккейлъб постоянно се появяваше по вечерните новини в Лос Анжелис и думите ту винаги намираха място в местните вестници. За него и за града това не беше удоволствие.
Агент във ФБР, през последното десетилетие Маккейлъб ръководи издирването на няколко серийни убийци в Лос Анджелис и Запада.
Член на групата за подпомагане на разследванията, той помагаше за насочване на разследванията на местната полиция. Отнасяше се с разбиране към пресата и често попадаше в центъра на вниманието — нещо, което понякога му причиняваше търкания с местните власти и началниците му в Куонтико.
Но откакто изчезна от сцената на обществения интерес, изминаха повече от две години. В последно време Маккейлъб вече не носи значка и оръжие. Според собствените му думи дори нямал стандартен син костюм на агент от ФБР.
През повечето време носи стари дънки и изтъркани тениски и може да бъде открит да поправя дванайсетметровата си рибарска яхта „Преследваща вълна“. В момента Маккейлъб, който е роден в Лос Анджелис и е израснал в Авалон на недалечния остров Каталина, живее на яхтата си на доковете Сан Педро, но има намерение накрая да хвърли котва в авалонското пристанище.
Той се възстановява от трансплантация на сърце и според него преследването на серийни убийци и изнасилвачи е последното нещо, за което си мисли.
Четирийсет и шест годишният Маккейлъб казва, че е отдал сърцето си на бюрото — според неговите лекари тежкият стрес е довел до развитието на вирус, причинил почти фатално отслабване на първото му сърце, но че службата не му липсвала.