— Тук няма нищо.
— Същото казаха и другите. Така е, братче, невинаги излиза свястна историйка за вестника…
— Ще изчакам малко…
Точно преди да си тръгна, разгледах вратата, чиято ключалка бе извадена от полицаите при разбиването. Полицаят се обади отново:
— Действаха бързо. Добре, че не беше от металните противопожарни, каквито има в по-нови апартаменти.
— Не беше ли си сложил резето?
— По дяволите, винаги забравят по нещо.
— Така си е — потвърдих.
На ъгъла, при будката за цигари се свързах с Нюарк Кънтрол и говорих с Върджил Адамс. Казах му, че искам отново Ан Лайтър, Хукър и Джеймс да проследят какво точно е правил Бил Копли, и му описах накратко какво съм видял.
Той можеше да го предаде в доклада си до централата и да ми спести време. Казах му, че сменям хотела и ще му се обадя по-късно.
Влязох през страничния вход на хотел „Кинг Лиополд“, проверих дали има нещо, оставено за мен. Нямаше, и тогава се качих с асансьора до стаята си. Превъртях ключа и почти едновременно запалих лампата.
Сега Рондин не беше там. Но имах посещение. Компания от трима. Спокойни мъже, както си седяха и пушеха, мълчаливо и кротко, само дето единият държеше насочен към мен пистолет.
Първи се обади Хал Рандолф:
— Хайде, влизай, Тайгър.
Чу се и гласът на Томас Уотфорд:
— Моля, заповядайте, мистър Мен.
И двамата са шефове на IATS и когато те лично вземат участие в някой случай, значи работата е адски напечена. Не бях виждал другия по-рано, но беше достатъчно, даже прекалено типичен — CIA4, IATS или някоя друга система от този тип. Точно той бе с пистолет.
Рандолф ме остави да седна, кимна към младия мъж й той остави пистолета.
— Кой е приятелят ти? — попитах.
— Катър. Албърт Катър. Въпреки че не си го срещал, той е добре запознат с богатото ти на факти досие…
Погледнах го и забелязах науверения начин, по който седеше. Около тридесетгодишен и невероятно стриктно избаран със сивия си костюм, консервативна кройка. Всички белези на образование, възпитание и интелигентност се набиваха в очи.
— Може би това мога да ти кажа, Мен — продължи Рандолф с изписано на лицето задоволство. — Ние не можахме да накараме Конгреса на САЩ да предприеме действия срещу вашата т. н. група и персонално към Мартин Грейди, който все намира достатъчно влияние и пари, за да размотава процедурите. Но комитетът издейства вашата организация да бъде под постоянно наблюдение, при непрекъснато проверяване и проучване…
— „Тормозена“ не е ли по-точно казано, приятел?
— Не е добре да ме прекъсваш, Мен!
Нахилих му се откровено и не без известна наглост.
— Мръсна работа. Някой трябва да върши нещо, за да оправя шибаните бакии, които вашите хора доста често заформят!
— Но политическият аспект…
— Шибани глупости! — Рязко се изправих и ги изгледах отгоре. — Уморен съм, направо съм скапан от тези тъпи идиотщини, които ще последват. Как не разбрахте, че светът се променя! Ние винаги си търсим проблемите и враговете навън, а не се мъчим да си оправим батаците вътре! Ще се сблъскваме с руснаците, докато сме живи и съществуваме, но сега вече те не отварят достатъчно работа, за да оправдаят съществуването на плесенясали мозъци като вас! А ние сме цивилизована държава! И всички, които ни точат ножа отвън, колкото и реална опасност да представляват, са нищо пред маниакалните дегенерати у нас, докопали се някак до властта… Набий си го в главата, Рандолф! Не се знаем от вчера. Кой се валя в калта, когато всичко се обърка, военните не могат да се справят, а политиците се уплашат до смърт да не би да докоснат някой по мазола, та после да не ги преизберат? Пак ние, действащи под прикритие, но известни на когото трябва, защото вършим и мръсна работа, не се разтакаваме и се справяме с всичко. А вие ще ни „проучвате“!
Сега запомнете добре вие, тримата, и го предайте нататък! Никой не може да ни спре! Ще действаме, докато смятаме, че е нужно, а вие правете каквото трябва. Ако трябва да премахнем някой, за да се оправи заплетена ситуация, ние ще сме щастливи да го направим. Както и досега. Всички сме опитни професионалисти и вие, момчета, има какво да научите от нас. Много пъти ви опазихме да не си изгорите задниците и при тези действия загубихме маса хора. И никой не може да ни спре. НИКОЙ! А сега давай по същество, или върви да се гръмнеш!
За миг си помислих, че Рандолф и Уотфорд наистина ще експлодират. И двамата гледаха адски свирепо, а лицата им пламтяха от яд. Само Катър си седеше спокойно и ми се стори, че дори се усмихва. Накрая, след мъчителна пауза, Рандолф каза:
— Може би ние наистина можем да ви спрем, Тайгър. Точно сега. Веднага. Можем това, Тайгър! Можем дори да ви отстраним от играта.
4
CIA — Central Intelligence Agency (англ.) Съкращение на ЦРУ — Централното разузнавателно управление на САЩ. Бел. ред.