„Убий или ще бъдеш убит.“ Сигурността на страната е заложена на карта!
По дяволите и сигурността, и възможността да бъда убит! Мислех само как жестоко бих стиснал в ръцете си врата на човека, убил Ан Лайтър. Със сигурност зная, че ще го спипам този тип, каквото и да ми струва! Спах с кошмара за всичко това.
Сутрешните вестници споменаваха Ан като „мисис Ромеро от Патърсън, Ню Джърси“. Регистрирана в „Шривспорт“, стая 727. Засега не бяха направили връзка между липсващата жена Грейс и мадам Ромеро. Полицията приемаше, че нападателят е мъж, но от жените, които държаха хотела, се отричаше присъствието на какъвто и да било мъж в сградата, с изключение на неколцина, влизали само във фоайето. Естествено всяко тяхно движение е било внимателно следено и никой не е изчезвал от полезрението, а убийството „увисваше някъде във въздуха“.
Нищо друго. Булевардната преса също почти пренебрегна убийството. Отбелязваше се фактът, че „Шривспорт“ е само за жени и се правеха блудкави намеци за хомосексуална история.
Но на четвърта страница намерих нещо. Труп, изваден от реката предния ден, бил на моряк с име Клемънт Флетчър и аутопсията показала, че е бил мъртвопиян, след като обиколил 5–6 кръчми покрай реката. Вероятно е паднал от пристана, опитвайки се да стигне до кораба си, за да се наспи.
Ето, това е шибаният живот! Един дребен човечец, който никога нямаше да стигне до Пърдс с гайгеровия си брояч… Разбих всичките му надежди и той се опита да удави проблемите си в алкохол, но успя да удави единствено самият себе си.
Най-добре изобщо да не се бях намесвал и да го спасявам в Панама.
По дяволите, всичко, до което се приближавам, умира!
Включително и собствената ми сватба… Смачках вестника на топка и я хвърлих към стената, точно когато телефонът иззвъня.
— Да! — гласът ми беше груб и дрезгав.
— Тук е… Мистър Тайгър Мен? — жената на другия край имаше странна интонация.
Вместо да се представя, казах:
— Кой е?
— Тайгър Мен? — настоя тя.
— Да. Слушам.
— Тук е… Соня Девъл. — Гласът й бе несигурен, изпълнен със страх и говореше така, като че се страхуваше да не я чуят.
Поех си дълбоко въздух, почувствах се добре. Е, това е просто работа, без да съм лично ангажиран. Ан Лайтър е мъртва. Сега да видим какво иска тази.
— Къде сте? — попитах.
— Вашата приятелка… жената… тя ми даде адрес, място и бележка, която да дам на един човек. Там съм. Прочетох във вестника, че в моята стая в хотела са намерили убита жена. Мисля, че е вашата приятелка…
— Откъде разбрахте как да се свържете с мен? — попитах.
Тя отвърна:
— От бележката. Имаше името на хотела, а най-отдолу името Ви. — Тя спря за миг и я чух как напрегнато си поема дъх. — Страхувам се да се върна. Не зная какво да правя…
— Къде сте сега?
— Нали Ви казвам, на посоченото в бележката място. Обаждам се оттам.
— Стой там! Не говори с никого и не пускай никого в стаята си, докато не дойда. Ако искаш нещо за ядене, моят приятел ще ти донесе.
— Ще дойдете ли?
— Да — отвърнах.
Точно така, щях да отида.
Затворих и посегнах за сакото си. Преди да успея да го взема, на вратата се почука веднъж, последвано от две бързи почуквания и когато я отворих, Хукър и Джеймс се вмъкнаха вътре, автоматично огледаха стаята и първият изръмжа:
— Лоша ти е работата, Тайгър, ченгетата проверяват всички хотели в града и те търсят.
— Защо?
— Двете дъртофелници в „Шривспорт“ били потресени от убийството на Ан и описали човека, който им искал регистрационните книги. Случайно полицаят, записал показанието, бил същият, с който сте разпитвали гостите на хотела. Личността на Ан е разкрита от отпечатъци в нюйоркските файлове — взети са, когато работила в нощен клуб. Един проницателен репортер си я спомнил от някакъв случай, в който е замесен и Мартин Грейди, така че тия, с бързото мислене, стигнаха до теб…
— IATS ли се занимава с това?
— Нюарк Кънтрол нареди да ти предадем това. CIA също имат група, действаща в тази област, както и някои от други отдели. Не са стигнали още дотук, така че се махай. Ние ще се погрижим за сметката и всичко останало. Мартин Грейди лично се обади и каза да продължаваме според инструкциите.
— Нещо за Гейбън?
— Все още е в градската централна болница.
— О’кей и благодаря. Ще се свържа с Нюарк, ако имам нужда от вас. Полицията има мои снимки, така че ще вляза в някое кино за цял ден и ще се раздвижа едва по тъмно. Имайте готовност.
— Да, сър. Бъдете внимателен.
Усетих, че устните ми се разтягат в усмивка. Грабнах телефона, набрах номера на Томас Уотфорд и когато се обади, казах: