Выбрать главу

Първото, което Ърни стори, бе да сложи нова цев на верния ми револвер и да преработи ударника, за да не ме притеснява балистична проверка. Това, което имаха във файловете си, вече бе остаряло, тъй като оръжието веднъж вече е преработвано след последната балистична експертиза. За в случай, че ме хванат и ми направят парафинов тест на ръцете, Ърни използва разтворител, който премахва всякакви следи от нитрат. Той се тревожеше за картончето кибрит, което бях използвал, но аз го успокоих, че то е най-обикновено, често срещано и не може да насочи евентуално разследване към нищо.

Трябва да е изгоряло, а с него и пръстовите ми отпечатъци.

Притесняваше ме Соня. Беше оставила следи почти навсякъде там. С нейните отпечатъци в компютрите на Вашингтон щеше да се озове в списъка на издирваните за броени минути.

Когато Ърни се върна, лицето му бе каменно. Каза:

— Как стигна до къщата на Дебелия Джон?

Погледнах Соня.

— Разкажи пак… Как напусна хотела?

Тя, вече за трети път, ни разказа подробно.

— Сигурна ли си, че никой не те е проследил?

— Никого не видях — потвърди тя.

— По дяволите — каза Ърни, — тя не е професионалистка. Как може да е сигурна дали е имало някой, или не? Не са толкова тъпи, че да не се подсигурят. Вероятно са наблюдавали изходите за в случай, че стане тъкмо нещо такова…

— И аз мисля така. В тая тълпа на улицата не е могла да забележи проследяването и така ги е довела до Джон. Влезли са съвсем спокойно. Моето появяване там само малко е забавило нещата.

Ърни кимна, застана до Соня и изненадващо й каза:

— Дай да ти видя ръцете.

Без да разбира, тя протегна ръце. Ърни ги взе в своите, разгледа ги внимателно и рязко дръпна ръкавите нагоре до лактите. По тях нямаше никакви наранявания или драскотини. Бяха нежни, гладки и явно вече не ръце на усилено тренираща спортистка. Преди години тя се бе отказала от спорта, за да остане жена. Много внимателно той опипа мускулите и китките й от всички страни. Знаех какво търси. Когато свърши, казах:

— Е?

— Не го е направила тя.

Отидох бавно до нея. Тя стисна устни и ни погледна един след друг право в очите.

— Не, приятели, това момиче не съм убила аз.

— Не се засягай — отвърнах. — В нашата работа трябва да си сигурен или умираш бързо. Точно сега ченгетата проверяват навсякъде за следи от теб и ако те открият, става сложно за обясняване. А аз се придържам към мнението на Ърни и моето собствено. Видях какво стана с Ан Лайтър. Виждал съм и други убити точно като нея, бейби — изисква се човек да има страшно силни ръце, за да го направи.

Тя все още гледаше право в нас и каза някак отнесено:

— Може би съм използвала оръжие…

Не се хванах.

— Хм… Направено е с ръце.

— В такъв случай ви благодаря.

Ърни пусна ръцете й и се обърна към мен.

— Какво ще правиш с нея?

Свих рамене.

— Тя няма подходящи дрехи, нито има къде да остане. Трябва да бъде при някого, на който имаме доверие.

— Намери някой от Нюарк Кънтрол.

— Няма време. Цяла сюрия са по петите на Мартрел и Соня. Знаят, че тя все още е при мен. Единственият ни шанс е да спипаме групата, натоварена да ги ликвидира. Ако успеем да забавим действията им, докато Мартрел проговори, можем да измъкнем и двамата влюбени. Виж… Искам и ти да направиш нещо.

— Какво?

— Снимай ни двамата със Соня. Ще използваме пресата. Ако Мартрел разбере, че тя е добре, може би ще се почувства по-свободен.

— Влезте вътре — каза Ърни.

Трябваха му само няколко минути, за да ни снима и докато изчаквахме снимките, звъннах на Чарли Корбинет. Разказах му подробно и го помолих да открие убитите в картотеката за чуждите агенти. Той тихо подсвирна, като чу новините, без да задава въпроси. Осмисляше информацията в мига на идването й и съзнаваше, че в този момент аз съм начело на играта и ще остана такъв докрай.

— Нещо за случая в хотел „Шривспорт“?

— Няколко интересни факти. Първо, никакви мъже не са забелязани да влизат и никой от пожарните изходи, заключени отвън, не е бил насилван за взлом. Второ… Жените на рецепцията са видели поне 12 дами да вземат асансьора нагоре, но с изключение на две те не знаят при кого са отивали. Само жени. Все пак ми изглежда като работа на мъж, но една много силна жена, обучена в изкуството да убива, би могла да го направи също толкова добре. Няколко от идвалите дами отговарят на този тип.