— Не ми харесва, полковник.
— И на мен също, но това е всичко, до което се добрахме.
— Прати ли човек да пази Рондин?
— Точно след твоето обаждане Албърт Катър бе прикрепен към нея. Не толкова да я следи, колкото да гледа за теб. Внимавай с това момче, Тайгър. Не, той не мисли нищо добро за твоите оперативни действия…
— Никой не мисли.
— Неговото е друго. Откакто Мартин Грейди разиграва сенатското разследване, Катър иска да закачи на въдицата вашите хора. Имам чувството, че е на двойно разпореждане…
— Благодаря. Защо ми казваш това?
— Защото някак си не ми е безразлично какво правите. И аз бях при вас, не помниш ли? Тази страна все още се управлява от цивилни фактори, дори и да се намесват в правителствената сфера. Има някои аспекти на нашата политика по сигурността, които никога не съм одобрявал и когато трябва да се върши нещо, то трябва да се направи от професионалисти, на които не им пука кого могат да настъпят. Независими във всичко!
— Колко нависоко е стигнала аферата?
— В момента Гейбън Мартрел е най-специалната фигура в борбата за собственото ни оцеляване!
— И?
— Не мога да ти кажа повече от това, Тайгър.
— Значи случаят е в комитета. И всички служби работят по него…
— А ти си мишената, на която са вдигнали мерника. На лов са за теб. И от двете страни…
— Винаги е било така, приятел.
— Този път трябва да се измъкнеш съвсем чист!
— О’кей. Няма проблеми! — отвърнах.
Ърни ме погледна внимателно и ми даде знак с глава да отида в другата стая.
— Докъде смяташ да стигнеш с нея?
— Ще извървя целия път. Именно тя е ключът към всичко.
— А тази вечер?
— Ще я върна в хотела. Като „проститутка“. С десет долара за администратора мога да вкарам и Мата Хари в стаята си…
Той се вгледа в лицето ми.
— В хотела няма да те познаят в този вид.
— Ами, да махнем тия работи. Така или иначе, вече са ми виждали физиономията. Шофьорът също сигурно ме е запомнил.
Докато Ърни сменяше пластичната ми дегизировка, Соня гледаше очаровано отстрани. Наблюдаваше почти смаяно пълната „подмяна“ на външността — обичайна за нашата работа. Облякох си сакото и мушнах „писалката“, добре заредена, в джоба си, взех пари и станах от стола.
За първи път тя се разсмя и това беше хубав смях. Гласът й имаше забавен, нисък тембър, издаващ неподправено удоволствие. Лицето й грейна и дълбоките й тъмни очи заискряха.
— Хубава шега — измърморих. Не обичам да ми се присмиват.
— Не, тигре мой, не се присмивам. Преди изглеждаше като… Като…
— Прошляк от бидонвил — довърших аз.
— Да. Но сега си различен. Вече мога да видя тигъра. Сега разбирам защо ти казват така.
— Не „Тигъра“5, бейби. Просто Тайгър. Това е истинското ми име.
— Заслужаваш го и за име и за прякор. Но, изглежда, страшно ти трябва и една дълга опашка…
Хвърлих й една мръсничка усмивка. Тя спря да се смее за миг, а после отново се усмихна.
— Разбирам — каза сериозно.
— Е, братче, винаги си късметлия! — обади се ухилен и Ърни.
— Я стига! — отсякох. Хванах ръката на Соня и тя стана от фотьойла. — Да вървим.
Само с пет долара за служителя на рецепцията нямаше никакви въпроси. Дори не си направи труд да вдигне поглед, но ловко пъхна парите в джоба си и се зае отново с вестника. Позната история — ако не създаваш проблеми и си плащаш, „вървиш“.
Знакът, който бях оставил на вратата, си бе там, така че не извадих револвера, а направо превъртях ключа. Тя застана С гръб към стената, а очите й внимателно ме проучваха. Имаше един фотьойл, шкафче и достатъчно голямо легло.
— Тайгър?
Веднага, без увъртане, й светнах как стоят нещата:
— Ти „стоиш“ върху трима убити и четвъртият може да съм аз, ти или Мартрел. Може всичко това да не ти харесва, но не задавай въпроси, няма да ти отговарям. Позволявал съм си да разкарам повече мадами, отколкото мъжете изобщо имат, и сега не е моментът за номера. Не те доведох тук, за да те просна в леглото. Ако искам, ще го направя, и то така, че няма дори да гъкнеш. А когато свърша, ти ще викаш от удоволствие. Избий си тази мисъл от главата. И чакай да те поканят, преди да казваш „не“. Запомни това, бейби. Не е просто игричка това, което си играем. За мен трябва да знаеш, че ако се наложи и много надигаш, ще те приспя с един в челюстта, за укротяване. Без да ми пука, че си дама…
— Аз никога…
— Ха… Да не си случайно… девствена?
Тя ме изгледа продължително и спокойно, без очите й да издават нищо. Накрая отвърна:
5
Отново същата игра на думи. The Tiger — „Тигърът“, се използва и като прозвище, прякор. Но тук е също и собствено име на героя. Бел. ред.