— Не.
— Това тук е само временна спирка, докато ти намеря сигурно място. — Отидох до телефона и се свързах с Рондин.
Телефонът звъня дълго и отчаяно, но никой не вдигна, и затворих. Погледнах часовника си. Беше късно. Много късно. Дяволски късно.
Казах:
— Ти използвай леглото. Аз ще спя на фотьойла.
Тя кимна само веднъж, отиде до леглото и седна на ръба. Знаех, че ме наблюдава, когато се строполих във фотьойла и си сложих краката на перваза на прозореца, но бях стигнал точката, когато пет пари не давам. Не можеш да видиш приятел, който е мъртъв, после самият ти да убиеш двама души, без нещо да стане вътре в теб, а днес денят бе адски дълъг. Навън вече бяха тръгнали на лов за двама ни. Ние бяхме мишените, а ловците идваха от две страни и ако не внимавахме, щяхме да попаднем под жесток кръстосан огън.
Правото и Силата. Кое от тях е отговорът? Трябва да притежаваш и двете, за да спечелиш. Загледах се в мекия отблясък над сградите, в който се къпе Ню Йорк нощем. Цветът на града се променя с блясъка на неоновите реклами. Заслушвах се в глухия грохот от улиците долу и замислено се питах къде другаде сега умират хора и в името на какво.
Заспах с револвер в ръка и като дъжд в далечината чух душа да разпръсква нежно, гърлено тананикане на някаква стара песен, която си спомнях от Европа много отдавна. Долавях аромат на сапун и мекотата на жена.
Ръцете й бяха нежни, когато докоснаха лицето ми, и ме събудиха; пръстите се плъзнаха по бузите към очите ми, после погалиха с длани косата. Бяха по своему нетърпеливи, но все пак се движеха спокойно, така че доставяха удоволствие, без още да търсят същото в замяна.
Зад прозореца слънцето изгряваше в ярка оранжева арка, която се процеждаше през мъглата. Посегнах и почувствах ръцете й под моите.
— Тайгър — каза тя. — Моят тигър… ела си легни с мен.
Беше красив изгрев, бавен и лек най-напред, след това внезапно нещо диво, червено и ярко избухна сред нас двамата в лудост от удоволствие, а сетне постепенно се успокои сред постоянно нарастващата светлина на утрото.
Дяволите да го вземат, как меко бе тялото й, колко закръглени бяха извивките й! Направо от неумолимите стени на Кавказ тя бе донесла всички вълнообразни очертания в една жива симфония на екзотичната наслада. Устата й бе гореща като ключ, който възпламенява една експлозия след друга. Топеше се като огън и за миг щеше да извика, ако не бе със задавено гърло. Цялото й тяло бе океан от чувства. То искаше и искаше неистово и диво с увличаща, подлудяваща страст. Искаше и искаше ненаситно, и когато все пак за кратък миг биваше задоволявано, се отпускаше почти като мъртво. За да продължи отново до пълна премала…
Но не й дадох да се отпусне напълно. Тя го пожела и сега си го получаваше. Искаше да види как е с един тигър и сега трябваше да разбере.
Усети зъбите на тигъра и усещането да биваш поглъщан, защото тя бе просто жена в безумно неутолимия глад на страстта, и в това страховито зазоряване тя за първи път узна какво означава да изживееш мига като жена на тигъра…
После се спуснаха сенки, когато слънцето се издигна и наклони на запад. По-късно взех душ, облякох се и я събудих. Около нея все още се носеше сладкото ухание на съня, а аз се мразех дяволски много. Погледнах я в очите и казах:
— Ставай, скъпа.
На две стъпки от мен моят 45-милимитров лежеше, напълно готов да убива.
Сега вече трябваше да се обадя на Рондин.
С какво заменят брачна нощ, разбита на парчета, и следващата нощ, и следващата? Как не допускат студенина в гласа си и в нещата, които чувстват?
Тя вдигна телефона, след като иззвъня два пъти, и каза „ало“. Наложих си гласът ми да остане спокоен.
— Тайгър, скъпа.
— О?
— Трябваш ми, котенце. Можеш ли да ми помогнеш?
— Тайгър… Ти въобще нямаш нужда от никого.
— Сега си ми нужна ти!
— Моля те, Тайгър…
— По дяволите, млъкни и слушай! Ако искаш да се държиш като глупачка, продължавай. Уморен съм и ми се гади от глупостите, които жените бълват, та чак ми се ще да плюя. Така че престани. Втори път няма да те моля. Съжалявам, че провалих сватбата ти, но някои неща са на първо място и ако някога си намериш мъж, винаги ще си на второ място след работата му, така че се успокой. Ти…
Не ме остави да довърша.
— Тайгър… Да кажа ли че съжалявам?
— Разбира се, скъпа, но може да не свърши работа. Този случай е нещо различно. Като последния път е, когато всички бяхме в опасност.
— Зная.
— Глупости, знаеш! Вече има няколко мъртви. — Грабнах оръжието си с влажна от пот ръка и го пъхнах в кобура, просто за да не трепери ръката ми.