— Ами тогава ще говорим.
Седнах на ръба на пейката и бутнах шапката си назад.
— Сред екипажа имах един приятел. Клемънт Флетчър.
— А, да. „Смачкания.“ — обади се другия. — Напил се и паднал в реката. Същото направи и в Брюксел, само че го извадиха навреме. Можеше да падне и от тротоар.
— Спомняте ли си да е имал гайгеров брояч?
И двамата веднага кимнаха.
— Направо ни подлуди с това чудо. Все говореше, че ще направи голям удар някъде в Южна Америка.
— Пърдс?
— Точно така. Защо?
— Задигнали са му го.
Единият сви рамене и се ухили:
— Е, и какво? Там, където е сега, не може да го използва…
— Работата, приятелче, е в това, че искам да зная кой го е задигнал.
Той ме погледна, протегна се и каза:
— Искаш ли да ти кажа нещо? Не е добре, когато някой започне да тършува в нещата на екипажа. Досега не съм имал пътуване, при което някой от моряците да не е имал „лека ръка“. Понякога го хващат и под палубата става забавно… После човекът повече никога не пипа чуждо…
— Това не се е случило, докато сте били по море. Корабът е бил на пристанището, точно тук.
— Същата работа. Щом като пристигнем и по целия кораб започват да се тълпят хора. Този път дойдоха от специалния отдел да търсят наркотици, за които се предполагаше, че са на борда. Претършуваха целия кораб и нищо не намериха. Дявол да го вземе, и ние можехме да им кажем, че няма. Мислиш ли, че не знаем, когато прекарват дрога? Нека да ти кажа нещо, шефе. Аз зная за тези неща, а и капитанът веднага получава доклад. Имам по-малък брат, в болницата в Кентъки, който опита дрога, докато беше в гимназията. Оттогава щом чуя за нещо такова на борда й…
— Кой друг беше тук?
— Както обикновено. Хора от граничната служба. Докери. Идваха и от кораборемонтното за дребни поправки. Всичко е законно. Ние се познаваме, нали?
Другият кимна и си взе картите.
— Старият Флеч често разправяше, че е хвърлил страшно много пари за тази машинка. Всичките си спестявания. И така от кораба тя се е намерила в заложна къща. Аз имах един невероятно хубав часовник, и с него стана така.
— Никой друг ли не е бил на борда?
— Не, докато Флеч се удави. Тогава един репортер дойде заедно с полицията. Стийв Манго трябваше да отиде и да го идентифицира. Мръсен номер. Дължеше ми десет долара.
Посочих банкнотата пред него.
— Е, току-що си ги върна.
Наоколо имаше 14 заложни къщи, които открих от телефонния указател. Обиколих ги всичките, като търсех заложен гайгеров брояч, но нямаше никъде. Търсех всъщност и нещо написано, заради почерка на този, който го е заложил, но изглежда, че е бил хитър и го е дал някъде в друга част на града. Да се провери всичко е непосилна работа, така че след последното място от списъка ми, се отказах.
Но имаше нещо в цялата работа, което не схващах. Не можех да си позволя риска да ме хванат, като издирвам нещо, което вече не би помогнало на Флетчър, така че казах „чао“ на „Мейтланд“, взех такси и отидох в „Блу Рибън“. Беше близо шест часа и исках да съм сигурен, че ще видя Рондин, когато влиза.
Вече бяха надошли много хора, така че казах на келнера да ме заведе в заден салон и отидох в телефонната кабина. Имаше една любопитна подробност в смъртта на Флетчър, нещо, което ми хрумна в момента, и трябваше да го проверя. Ако се е навирал навсякъде по кораба със смахнатия си гайгеров брояч, може да е попаднал на нещо друго… Или някой си е помислил, че е. Не е кой знае колко трудно да очистиш пияница…
Само трябваше да го подтикнеш да се напие. Набрах Уоли Гибънс и казах:
— Приятел, тук е Тайгър.
— За Бога, пак ли ти?!
— Виж… Използвай силата на пресата. Трябва да открия нещо.
— Тайгър… Ако си се замесил… — започна той, а после изруга: — По дяволите, всички те търсят. И мен вече ме притискат страхотно!
— Спокойно, отпусни се. Изобщо не си ме чувал. Касае се за нещо, от което може да излезе разказ.
— Е?
— Обади се на специалния отдел и разбери дали са намерили нещо, когато са проверявали „Мейтланд“.
Гласът му стана сериозен.
— Наркотици?
— Може би. Виж дали са били сигнализирани. Те не правят случайни проверки.
— Ясно.
— Предполагах, че човек, на име Клемънт Флетчър, от същия кораб се е удавил случайно, но това може да се окаже убийство, ако тези служби са намерили нещо. Провери.
— Дадено. Но само, ако не си замесен.
— Не съм. Това е просто нещо, на което се натъкнах случайно.
Затворих, казах на Анджи, че Рондин ще дойде, и се върнах в сепарето.
Точно в шест тя дойде. Някъде по път се бе преоблякла в сивосиня рокля с дълбоко деколте, което стигаше до началото на гърдите й, толкова стегнати и красиви, че ти се завива свят, само като я погледнеш. Когато съблече сакото, тя се усмихна, доловила къде точно съм се втренчил, и застана, докато аз я поглъщах цялата с поглед, преливащ от възхита.