В 11:30 се върнах в хотела и поисках ключа. Нощният служител разсеяно посегна, сложи в ръката ми сгъната бележка и се върна към последните спортни новини във вестника си. Простото съобщение да се обадя на мистър Донован означаваше, че Лондон спешно иска връзка с мен. Време бе Центърът вече да е обработил докладите ми и да е предал нещо от сведенията. Свързах се с Нюарк, говорих кратко с Върджил Адамс и му дадох номера си за връзка с Лондон. Само след пет минути се обади Джонсън. Представих се. Той заговори бързо и рязко, без предисловия:
— Имаме сведение от агентурата ни сред противника, момко. Чувал ли си за Спаад Хело?
— Не много. Оглави вътрешните чистки при руснаците и проведе операцията, с която се добраха до британски супернови технологии, когато самите англичани драпаха да се докопат до руски спътникови разработки; подозираха, че е ликвидирал наши хора в Буенос Айрес, и други такива. Действа твърдо.
— Да, той е. Сега е при вас, така поне ни се струва. Проследихме го до Мексико и там следата се изгуби, но мислим, че е проникнал направо в Щатите по нареждане от Москва. Знаем, че задачите му са от първостепенна важност, а точно сега няма по-добра мишена от Гейбън Мартрел. „Оттатък“ са нервни и вече се реорганизират за в случай, че той се раздрънка.
— Някакви снимки или характерни особености?
— Абсолютно нищо. Един от техните мистериозни хора. Изобщо няма „лице“. Държат го в дълбока сянка. Съмнявам се дали повече от шепа хора познават истинската му самоличност. Ще видим какво можем да намерим за него, но се опасявам, че няма да е много. Говори няколко езика и се справя с американския добре, колкото и самият ти, така че внимавай!
— Не ми помагате много.
— Едно нещо трябва да помислим. Помниш ли Сони Картър… Ти работеше с него.
— Разбира се.
— Той ни прати съобщение по време на аферата за свъхтехнологиите тук, когато работеше за Бритиш Интелиджънс. Улучил човек при престрелка. Смята, че го е нацелил горе в дясната ръка и този човек може да е бил Спаад.
— Все пак е нещо. Вижте да изровите още и информирайте Нюарк, о’кей?
— Можеш да си сигурен. А, има и още нещо.
— Какво?
— Cera не само си в „А“ списъка оттатък, а си първото име в него. „Мишена“ с възложена задача…
— Е, мерси за оказаната чест — промърморих и затворих.
Качих се в стаята, съблякох се, влязох под душа, постоях доста под хладната, освежаваща струя, а после се тръшнах на леглото. Известно време лежах и отново премислях всичко.
Проблемът бе прост до безумие. Да накараме Гейбън Мартрел да говори. Ако Рондин успееше да се свърже с него и той се убеди, че Соня е на сигурно място, това трябваше да свърши работа. Но имаше намесено и нещо объркано. Изобщо не можех да го напипам. Нещо се бе забило в ума ми, можех да го почувствам, но не знаех какво точно е то.
Угрижен и потънал в мисли, взех да се унасям. Когато телефонът иззвъня, погледнах часовника си, видях че съм спал десетина минути и вдигнах слушалката. Това изобщо не ми хареса. Всичките необходими обаждания бяха направени, а никой друг не знаеше къде съм.
Телефонистът каза:
— Сър, една млада дама се качва към вашата стая. Сигурен ли сте, че искате да я видите?
— Как изглежда?
— Доста хубава…
— Добре тогава — отвърнах с усмивка и затворих. Моята кукла Рондин се бе свързала с Мартрел и носеше добрите новини.
Е, щеше да си получи наградата…
Преди да успея да се облека, на вратата се почука леко, аз прекосих стаята, превъртях ключа и отворих.
И, мамка му, едва не ми светиха маслото заради тази грешка!
Ако нямах навика да стоя отстрани при загасени лампи, първите два изстрела от пистолета със заглушител щяха да ме улучат точно в корема. Беше едър човек, с полуусмивка на удоволствие, която се появи за миг на мургавото му лице — усмивка на прекалена самоувереност. Преди да разбере, че не е улучил и стреля пак, едната ми ръка изби пистолета му, а с другата го сграбчих за китката.
С рязко дръпване го вмъкнах в стаята и го блъснах, за да загуби равновесие. При завъртането краката му закачиха вратата и тя се затръшна.
Пръстите ми се впиха във врата му, стиснах силно, извих се встрани и с крак отблъснах коляното, което бе насочил към слабините ми; мушнах се зад него и с рязък удар го прехвърлих зад гърба ми. Той се просна на пода. Опита се да се изправи още щом си отместих ръцете, но тогава го изпрасках в лицето с две силни крошета, които чупеха кости. Почувствах лепкава кръв по кокалчетата.