Когато във фоайето бе по-спокойно и нямаше много хора, се приближих до портиера със сгъната 20-доларова банкнота в ръка. Той я зърна и враждебното му изражение за миг се превърна в дружелюбно, когато измъкна парите от пръстите ми с ловкостта на фокусник.
— Даже са много. Каквото и да ти трябва тук наоколо, шефе, купуваш го.
Показах му номерата на трите офиса, които бях записал: „Прадо Пръдактс“, „Еф. Ай. Бесър“ и „Фаунтьнс Мейл Ордърс“.
Той мъдро поклати глава, изкриви очи към мен и заяви:
— Зная, че не си ченге.
— Да кажем, че търся нещо.
— Да не цъфнат някакви проблеми?
— Не, ако мога да ги предотвратя.
— Ами Бесър е букмейкър. Всички знаят, че е така.
— Защо няма телефон? Как действа, за да се свързва?
— Майтапиш ли се, шефе? Има цяла дузина, но не са в указателя.
Задрасках „Еф. Ай. Бесър“.
— Ами другите две фирми?
Той направи кисела физиономия, обърна се и натисна едно копче на стената, за да пусне един от асансьорите нагоре.
— За тях не зная. Понякога виждам хора да идват и си отиват. „Фаунтънс“ получава много писма и много изпраща. Мисля, че е законен. Най-вероятно дребна риба, която се мъчи да свързва двата края.
— И той няма записан телефон.
— За неговата работа телефон не му и трябва особено. Той се нуждае от някой, който да влачи торбите с писма.
— Остана „Прадо Пръдактс“.
— Тук ме хвана натясно, приятел. За тази тайфа нищо не зная.
— Тайфа?
— Ами да. Около половин дузина са, идват и си отиват няколко пъти седмично. Често се качват и „кукли“ и поръчват да им донеса пиене. Понякога виждам да внасят и изнасят кутии с филми, и съм сигурен, даже бас слагам, че могат да правят страшни снимки… — Той ми се ухили и добави — Две от супермадамите, които ходят там, са от баровските квартали…
— Хубаво.
— Навсякъде се случва — сви рамене той.
— Сега горе ли са?
— Дявол да го вземе, днес не са идвали. Днес не съм видял никой от тях и щом досега не са дошли, няма да дойдат.
Ухилих му се:
— Какво ще кажеш да поразгледам там, горе?
— Ще ти струва петдесетарка — гласеше отговорът.
Когато му дадох две по двайсет и една от десет, той влезе в една задна стая в дъното на коридора, върна се и сложи два ключа в ръката ми.
— Тези ще свършат работа, ако не са сложили и други брави на офиса. Но запомни, в живота си не съм те виждал!
— И ти добре го запомни — казах аз.
— Да, това ти струва 70 долара. — Той посочи асансьора. — Този ще се качва.
Допълнителните пари не ми купиха нищо повече от неговото добро разположение. Въпреки че ключовете се превъртяха във външните брави, и двете стаи имаха монтирани допълнителни. Бяха стандартен тип, които ми отнеха известно време да ги отворя с магическите инструменти на Ърни, тъй като трябваше да прекъсвам всеки път, когато асансьорът се качваше или чувах да се отваря врата.
Най-напред се захванах с „Прадо Пръдактс“, влязох и затворих вратата. Отвътре имаше резе и верига на вратата в допълнение към другите брави и лесно можеше да се разбере защо. От съоръженията и атрибутите, които видях, ставаше ясно, че „Прадо Пръдактс“ са в пикантен бизнес и портиерът е улучил съвсем точно. Освен обичайната видео и фотографска апаратура от всякакъв калибър имаше и модерно студио за монтаж и обработка на лентите, а в ъгъла стоеше покрита класическа вана с химикали. Знаех за какво служи. Ако някой се опиташе да влезе насила, всеки филм може да бъде потопен във ваната и унищожен, преди още да успее всеки опит за нахлуване.
Не бе оставено нищо, за което да се заловя. Никъде нямаше нито едно листче или картотеки. На един рафт имаше ролки неизползвани ленти и неразпечатани видеокасети, а в едно шкафче освен още камери бяха струпани и дрехи за участниците в снимките, нещо като оскъден реквизит.
Разгледах стаите и излязох. Заключих вратата и изкачих още два етажа по стълбите до офиса, на чиято стъклена врата имаше надпис със златни букви „Фаунтънс Мейл Ордърс“.
Тази врата ми отне дори повече време, защото по етажа имаше по-голямо движение, но след 30 минути и последната ключалка изщрака, отвори се и аз влязох.
Тук имаше много хартия. На две маси имаше купчини писма сортирани и подредени, за да бъдат лесно отваряни. Бегъл поглед на пощенските марки показа, че повечето са от Средния Запад и Юг, все земеделски райони, и много малко — от големите градове.
Лесно се разбираше каква е дейността. Фаунтънс просто правеше сензационни реклами в някои списания и вестници за предлагани домакински прибори, дамски бански костюми, бикини, ексцентрично бельо и чорапи. Купуваше на едро от фирма в Ню Йорк и ги препродаваше при 100% печалба.