— Има обаждане за Вас, сър, ще го приемете ли?
Помислих, че е Рондин. Казах:
— Да, моля.
И тогава Мартин Грейди се обади:
— Тайгър, възложена ти е задача. „ПЛАТОН“!
„ПЛАТОН“ е голямата парола: „Убий или ще бъдеш убит“. Цялата структура на Щатите, националната ни сигурност е застрашена от сериозна опасност при подаването на този сигнал, защото алтернативната дума е „ВОЙНА“!
ВТОРА ГЛАВА
Когато почуках, тя отвори вратата и застана там — висока и красива. Зеленият халат, пристегнат с колан, се впиваше в талията й и подчертаваше ханша и бедрата. Отпред бе разтворен така, че кадифената издутина на гърдите й почти не се виждаше и се потапяше в гладкото очертание на стомаха.
Зад нея слънчевата светлина хвърляше потоци злато по кестенявата коса, а устните й се разтвориха в усмивка на чиста любов. Казах:
— Здравей, Рондин.
Всъщност тя не е Рондин. Тя е Едит Кейн, а Рондин е мъртва от дълго време. По-голямата сестра изглеждаше точно като нея сега, преди доста години. Истинската Рондин бе изкривила мисленето си с една от шибаните идеологии, побъркали света. Изпълнявайки задача, се сблъсках с нея в ролята й на агент от разузнаването. Животът ни изправи един срещу друг.
Тогава аз, като OSS агент я проследих във Франция, за да я ликвидирам. Вместо това просто се оплетох в любов. Хлътнах много здраво. Това беше, докато тя ми пусна два куршума, за да спаси собствения си задник, и ме остави да умирам. Дълго след това носех огромна омраза в себе си, заедно с белезите. Но запазих снимката на това красиво лице и това тяло, които никога не можах да забравя. После ги видях отново, дълго след като тя всъщност вече бе мъртва. Но този път срещнах идеалното копие — Едит, по-малката на Рондин. За мен обаче Едит винаги ще бъде Рондин, която бях обичал, а и тя нямаше нищо против. Нея обичах дори повече. Аз почти я бях убил, защото мислех, че тя е Рондин. А сега? Сега аз бих убил вместо нея или заради нея. Заради мен и тя би направила същото.
— Тайгър… — Тя протегна ръка и аз я поех. Устните й бяха нежно, страстно цвете върху моите, горещи и влажни… Пръстите й се впиха в ръцете ми, когато я привлякох към себе си. Ние сякаш се разтопихме в едно голямо, експлозивно чувство.
Но имаше нещо, което не бе наред, и тя го почувства. Отдръпна устните си от моите, облегна се назад в люлката на ръцете ми и ме загледа с питащи очи.
— Скъпи… Какво има? — Гласът й прозвуча леко дрезгаво.
— Да седнем…
Тя провря ръката си под моята и ние влязохме. Нямаше да бъде лесно. Оставих я първо да ми донесе кафе, изпих половината, докато тя търпеливо чакаше, и едва тогава казах:
— Трябва да отложим сватбата, скъпа…
За миг в очите й се появи болка. Дойде и изчезна, оставяйки нежен, тъжен поглед, в който имаше твърде много разбиране.
— Можеш ли да ми кажеш?
Поклатих глава.
— Не. Съжалявам.
— Но днес…
— …Щях да си подавам оставката. Но проблемът възникна, преди да успея да го направя. Твърде голям е, за да го подмина, а и няма друг, който да се справи с такава задача.
— Никой?
— Котенце… Това засяга сигурността на страната. А може би и твоята също… Великобритания и САЩ са толкова тясно свързани, че всичко, което засяга едната, засяга и другата. Не мога да остана извън това. Давам ти половината обяснение на работата ми, повече не мога. Имаме код и система правила, ненарушими за нищо на света. Адски съжалявам, бейби, но това стои даже преди теб и се надявам, че можеш да разбереш.
— He е лесно. — Тя погледна настрани, а на устните й се появи измъчена усмивка. — Наистина не зная какво да кажа.
— Няма нищо за казване. Нека си свърша цялата работа. После ще се върна. И съм твой!
Очите й отново намериха моите. Те бяха кръгли от любопитство.
— Наистина ли?
— И преди съм се справял. Винаги успешно.
— Ще бъде ли… Като последния път? С мен? — Тя остави кафето на масата и скръсти ръце в скута си. — Колко човека уби тогава, Тайгър? Колко пъти ТЕ се опитаха да те убият? Късметът може да е на твоя страна, но законът за залозите и загубите вече не е…
— Рондин…
— Не, Тайгър, нека да ти кажа! Преди в теб имаше студенина. Тя работеше в твой интерес. За теб това бе нещо като защитна преграда. Вече не си същият и сега може да загубиш! Този път може да не се върнеш и през цялото това време аз ще чакам.
Не е лесно да се живее така!
Станах, разтривайки механично кокалчетата на ръцете си. Рядко го правя, защото рядко се притеснявам.
— Когато всичко свърши, ще съм тук…
— Но може A3 да не съм тук…