Ето го пак този план.
— Казвай нататък. Бързо!
— В някаква сграда в Вашингтон има доклади и информации — руски секретни данни, включително и най-нови, но вашите хора все още не ги разбират. Скоро ще намерят начин да ги дешифрират и системата ще получи тежък удар.
— Знаеш ли за какво става дума?
— Не, друг отдел се занимаваше с това. Зная само, че е адски важно. Цялата сграда ще бъде унищожена. Това именно е план „Валчек“.
Отначало взех да проумявам бавно, но постепенно главата ми пламна от ужас, като взех да събирам детайлите на ситуацията и ги намествам в „пъзела“. Тази налудничава история започна случайно и се развива с ужасна преднамереност, а краят й не се вижда. Може вече й да е твърде късно.
— Мартрел, виж… Ще трябва сами да се оправят…
Сега в очите му се четеше твърдост. Почти бе взел решение.
— Както кажеш.
Дадох му адреса на склада и сигнала. Трябваше да стигне с такси и да не мърда оттам, докато пристигна. Уоли и Рондин щяха да бъдат при Соня, надявам се, в безопасност. Той може да разкрие на Уоли накратко плана „Валчек“, докато чака. Ако Уоли успееше да излезе с двете сензационни новини, щеше едновременно да блокира операцията и да се номинира за „репортер на годината“.
Вървяхме малко на запад, докато едно такси мина край нас и аз качих Мартрел в него. След няколко минути спрях друго и отидох на пристанището, до акостиралия „Мейтланд“.
Ирландският късмет все още беше с мен. Пристанището бе осветено и доста оживено. „Мейтланд“ се готвеше да отплава и нямаше много време. За 5 долара използвах телефона на пристанищната охрана и се свързах с Чарли Корбинет.
Той заговори нещо, но го прекъснах. Казах му къде съм и настоях да дойде веднага. Исках също един екип от IATS да бъде вдигнат по тревога, готов за бързи действия. Поисках достъп до всички международни линии за свръзка. Трябваше да са свободни, за да не губя време. Той не зададе никакви въпроси. Можеше да пита и по-късно. Знаеше, че върша нещо важно и затвори преди мен.
Пазачът каза, че корабът ще отплава след 45 минути. Погледнах часовника и зачаках до вратата, следейки за коли, идващи насам. С всяка изминала минута ставах все по-нервен. На Чарли му бе нужен половин час, за да дойде. Накарах го да задържи таксито.
— Сега на всяка цена трябва да успееш, Тайгър! — бе първото нещо, което каза.
— Задръж този кораб, Чарли! Можеш ли?
— Мисля, че да.
Каквото и да беше това, което показа на пазача, накара човека да отвори вратата за нас. Ние изтичахме по пристана, и по мостчето се качихме на палубата, където един едър мъж стоеше и препречваше пътя с грозна гримаса на обсипаното си с белези лице.
— Какво искате, по дяволите?
— Капитана! — каза Чарли, и отново размаха картата си.
— По дяволите, този кораб ще отплава. Нямаме време…
— Прави каквото ти се казва! — каза Чарли студено и твърдо.
Човекът изръмжа, отдалечи се и се върна само след минута с нисък кривокрак човек с износена синя униформа с настроението на раздразнен бик. Но той знаеше как да се държи с началството, когато го види, и не желаеше да утежнява нещата така, че отплаването да се отложи.
— Да, джентълмени?
Чарли ме погледна.
— Ти си на ход, Тайгър.
Извадих снимката на Спаад Хело и тази на мъртвия, когото той случайно застреля, и ги показах на светлината.
— Познаваш ли тези, двамата?
Той взе снимките, разгледа ги внимателно и каза:
— Да. Те се качиха на борда, когато пристигнахме. От Митницата са. Мисля че търсеха наркотици. Не е необходимо да казвам, че нищо не намериха. — Той посочи едната снимка. — Този изглежда мъртъв…
— И наистина е — отвърнах.
— Какво мога да направя за вас в такъв случай?
— Разтоварили сте пратка контейнери с преси „Кайплайтц“ и съоръжения за тях, адресирани за столицата. Какво стана с тях?
— Ще трябва да проверите на друго място за тази информация. Пристанищните работници, компаниите за превози…
— Няма време — нетърпеливо го прекъснах. — Всичко е затворено.
— Съжалявам, повече и е мога да ви помогна. — Върна ми снимките. — А сега, ако мога да се върна към задълженията си…
— Да, може.
Върнахме се на пристанището и застанахме под светлината на прожекторите. Чарли каза:
— Казвай, Тайгър.
— План „Валчек“.
— Дявол да го вземе! — избухна той.
Дадох му подробности по случая, които научих от Мартрел.
Руснаците са намерили начин да проникнат и се внедрят в тези сгради. Научили са, че пресите са доставени тук и са подготвили миниатюрно ядрено устройство. В един момент, при монтажа на тези преси в сградата, бомбата е щяла да избухне и да унищожи всичко в район с размера на малък квартал. Една жестока касапница, която пак щяха да припишат на терористи. Вината щеше остане в нас. Нямаше да има никакви следи от външна намеса, а някой налудничав фундаменталист щеше да се обади и да се похвали, че той стои зад цялата работа…