— И как всъщност се добра до всичко това?!
— Не е за вярване. Разбрах го от един смахнат дребен човечец, който се косеше, че е прахосал 1800 долара за един гайгеров брояч. Е, ще ми се да му кажа, че парите му не са отишли на вятъра, но сега той е вече мъртъв. Играл си е наоколо с тази джаджа и открил приспособлението в един от контейнерите, и ми се обади да ме извика. Не е знаел какво друго да прави. Аз реших, че броячът отчита нещо от фосфорециращия циферблат на пресата. И така му обясних. Казах му и как се е минал, че е купил брояча толкова скъпо. След това човекът се напоркал до припадък. После, когато „Мейтланд“ пристигнал, руският екип, действащ по план „Валчек“, дошъл на борда с фалшиви карти на Митническите гранични служби. Направили се, че търсят наркотици. Това е обичайно, така че никой нищо не заподозрял. А в действителност те проверявали товара си. И тогава сигурно някой от приятелите на Флетчър им е казал, че той се е разхождал с брояча покрай товара на кораба и те наистина се уплашили. Унищожили са брояча, открили са Клемънт пиян и са го хвърлили в реката. Той бе дребен човечец и няма да липсва на никого. Грешката им е, че единият от тях забрави в себе си фалшивата служебна карта на Митническия отдел. Уоли Гибънс се обади в отдела и му казаха, че не са изпращали хора на „Мейтланд“. Всичко това ми направи впечатление. През цялото време виждах, че нещата просто съвпадат с техния начин на действие.
— Можем да успеем навреме. Ако трябва, ще вдигнем на крак всички служби, които са се занимавали с тази пратка. Хайде!
— Къде отиваме?
— Всички от IATS са се събрали, за да чуят историята ти. Държат да го чуят от първоизточника. Хм, това май е единственият начин да отървеш въжето. Защото вече затягат примката около шията ти…
— Може би…
— Е, все пак е по-добре от нищо…
И те чакаха, както лешояди чакат едно тяло да умре, за да пируват с него. Дузина от тях седяха от двете страни на дълга махагонова маса. Гледаха ме, някои със смразяваща враждебност, а други — просто с любопитство оглеждаха човека, за който бяха слушали толкова много. Хал Рандолф седеше на далечния край, четири стенографа стояха до него и записваха всичко.
Това бе играта на Чарли и той не си губеше времето, защото бе от старата гвардия полковници, а те знаят какво да правят и как да го правят — и не понасят да им се бъркат. Беше част от тях и в същото време бе заедно с мен; и независимо от раздвоението голямата цел, за която работеше той, бе националната сигурност — цел, която щеше да постигне. Чарли фактически водеше война и трябваше я да спечели.
Разказах подробно, а те слушаха. Съзнателно пропуснах случая Мартрел и им изложих плана „Валчек“ c развитието на фактите около него. По-късно те сами щяха да стигнат до Мартрел, но все още не бе дошъл моментът, не точно сега.
Едва бях свършил и един от тези, които гледаха с любопитство, вече бе с телефон в ръка и даваше заповеди. Очевидно бе важна личност, защото само при една негова дума Хал Рандолф скочи и отиде на друг телефон да задвижи нещата. Щяха да проверят компютрите на товарителните компании, за да открият камиона за доставки и настоящото местоположение на контейнерите.
Не допускаха, че греша за нещо сериозно като това, и тъй като беше изминало доста време, може би пресите вече бяха доставени и монтажът им — започнал.
Внезапно Хал Рандолф вдигна ръка за тишина.
— Вашингтон на линията — съобщи той.
Всички в стаята замълчаха и го загледаха внимателно. Лицето му стана пепеляво, докато казваше в слушалката:
— Тези преси са пристигнали сутринта. Вече са в мазето на R-1 и в момента ги монтират.
Другият отсреща нареди:
— Спрете моментално монтажа! Евакуирайте района и незабавно изпратете екип!
Човек от екипа взе един от другите телефони и заповяда на оператора да осигури военен хеликоптер, готов за действие, събра групата и тръгна. Останахме само трима други и Рандолф.
Той дойде до мен, в очите му вече нямаше любопитство.
— Това ще бъде в твоя полза, разбира се, но трябва да отговарям за още неща. Точно сега си арестуван.
— Хиляди благодарности…
Когато те тръгнаха, Рандолф се приближи с останалите, усмихвайки се насила с твърдо стиснати устни.
— Откога чакам, Мен. Твоите проклети номера ми струваха много, а аз съм човек, който обича да си връща…
Ухилих му се почти нагло.